— И така, деца — нареди тя, — сложете ръцете си на масата и направете кръг.
Когато Кейти хвана ръката му, вятърът заблъска по прозореца. Лелята хвана другата му ръка. Точно срещу него Аманда му се усмихна съчувствено, хващайки ръцете на леля си и Сузана.
— Не се безпокой, Трент — рече му тя. — Духовете Калхун винаги се държат прилично в компания.
— Трябва да се съсредоточиш — обясни Лайла, която затваряше кръга между най-голямата и най-малката сестра. — Съсредоточаването е основно и много важно нещо. Трябва само да изпразниш мисълта си от всичко. Особено от цинизма. Според астрологията тази нощ е отлична за спиритически сеанс.
Кейти стисна окуражително ръката му.
— Да освободим мисълта и да отворим сърцата си — нареди Коко. Гласът й бе монотонен. — От известно време чувствам, че баба ми Бианка иска да установи контакт с мен. Това бе нейната лятна къща. Тук е живяла през последната година от живота си. Тук е преживяла своите най-щастливи и най-трагични мигове. Тук е срещнала мъжа, когото е обичала. Тук е загубила живота си. — Тя затвори очи и си пое дъх. — Ние сме тук, бабо, очакваме те. Знаем, че духът ти е неспокоен.
— Имат ли духовете дух? — попита Аманда и получи недоволен поглед от леля си. — Мисля, че въпросът ми не е лишен от смисъл.
— Дръж се прилично — промърмори Сузана. — Продължавай, лельо!
Седяха в пълно мълчание. Само монотонният глас на Коко, прашенето на съчките в огъня и стонът на вятъра нарушаваха тишината.
Съзнанието на Трент изобщо не беше празно. Напротив, бе изпълнено с Кейти. Със спомена как я държи в прегръдката си, със сладкия вкус на устните й. С погледа й, с потъмнелите й, засенчени от чувство и желание очи. Чувство, което той бе събудил в нея.
Заля го вълна от вина.
Тя не беше като Марла, нито като която и да е от жените, с които бе имал връзка през живота си. Беше невинна и открита, въпреки чепатия характер и острия си език. А той се бе възползвал от нея. Това бе непростимо.
Е, вината не беше само негова, напомни си Трент. Кейти бе хубаво, съблазнително момиче. А той беше мъж, в края на краищата. Фактът, че я желаеше физически, бе нещо съвсем нормално.
Вдигна очи и я видя, че му се усмихва. Едва се сдържа да не вдигне ръката й към устните си и да я целуне.
По дяволите! Тази жена бе докоснала нещо дълбоко съкровено. Нещо вътре в него, което бе опазил досега недокоснато от никоя друга.
Когато му се усмихваше, дори когато го ругаеше, тя го караше да чувства по-дълбоко, да я иска по-силно, да я желае по-неистово от всяка друга.
Беше смешно! Те бяха толкова различни. Във всяко едно отношение. А сега, когато ръката й, топла и тънка, лежеше в неговата, Трент я чувстваше по-близка и по-скъпа, от който и да е друг на света.
Можеше дори да си представи как двамата седят на слънчевата лятна тераса и гледат децата си, които играят на поляната. Шумът на морето бе тих и нежен като приспивна песен. Въздухът ухаеше на рози. И на орлови нокти, разбира се, които растяха диви навсякъде, където намереха.
Той премига. Стори му се, че сърцето му спря. Видението бе така ясно и толкова объркващо. Сигурно беше от обстановката. Светлината на свещите, вятърът, светкавиците. Всичко предизвикваше въображението му.
Та Трент изобщо не беше от мъжете, които ще стоят на терасата и ще наблюдават как децата си играят! Той беше бизнесмен, имаше работа да върши. Идеята да се обвърже с един зле възпитан автомонтьор беше направо абсурдна. Студен порив го блъсна по лицето. Огледа се и видя как пламъкът на свещите се полюшва наляво. Става течение, помисли си Трент, като усети студ чак до костите. Тук отвсякъде духа.
Почувства, че Кейти трепери. Когато я погледна, видя че очите й са огромни и тъмни. Пръстите й стискаха здраво неговите.
— Тя е тук! — в гласа на Коко имаше изненада и възбуда. — Сигурна съм.
Едва не освободи ръката си и не наруши кръга. Тя вярваше, всъщност искаше да вярва, че никога преди не бе чувствала така осезателно присъствието на духа.
Усмихна се на Лайла, ала племенницата й стоеше със затворени очи, а на устните й играеше лека усмивка.
— Сигурно се е отворил някой прозорец — обади се Аманда и понечи да провери, но Коко й изсъска да си седи на мястото.
— Нищо подобно! Останете по местата си. Стойте спокойно. Тя е тук. Нима не усещате?
Кейти чувстваше нещо, ала не бе сигурна. Нещо наистина се беше променило. Сякаш някой бе сложил леко ръката си върху нейната и върху ръката на Трент. Студът изчезна и го смени приятна топлина. Толкова осезаема, че погледна през рамо, сигурна, че ще види зад себе си човек. Видя единствено танцуващите пламъчета на свещите и сенките по стените.