Выбрать главу

— Тя е така объркана — прошепна Кейти, без да осъзнава, че говори. Всички приковаха очи в нея. Дори Лайла.

— Виждаш ли я? — попита шепнешком Коко и стисна пръстите й.

— Не. Това е само… — не можеше да обясни. — Толкова е тъжно. — Не усещаше, че сълзи текат по лицето си. — Нима не чувствате нищо?

Трент чувстваше и това го удиви. Остави го безсловесен. Беше… Нечий копнеж, нечия сърдечна мъка, толкова дълбока, че не можеше да бъде описана. Игра на въображението, каза си той. Силата на внушението. Нищо друго.

— Не спирай! — Коко отчаяно търсеше подходяща процедура. Сега, когато наистина бе станало, тя не знаеше какво да прави. — Мислиш ли, че ще говори чрез теб?

От другата страна на масата Лайла се подсмихна.

— Само ни кажи какво виждаш, скъпа.

— Огърлица — чу се да казва Кейти. — Два реда изумруди, обкръжени с диаманти. Прекрасни са! — очите я заболяха от блясъка им. — Носи ги на шията си, но не мога да видя лицето й. О, тя е толкова нещастна!

— Огърлицата на Калхун — едва преглътна Коко. — Значи е истина!

После свещите трепнаха още веднъж, сякаш някой тежко въздъхна, и отново загоряха равно. В камината се срути дънер и се разпадна на въглени.

— Странно — обади се Аманда, когато ръката на леля й отпусна нейната. — Ще оправя огъня.

— Скъпа? — Сузана гледаше Кейти с тревога и любопитство. — Добре ли си?

— Да. Мисля, че бурята ми действа.

Коко сложи ръка на гърдите си, за да успокои бясно тупкащото си сърце.

— Най-добре да изпием по чаша бренди — тя стана разтреперана и отиде до бюфета.

— Лельо Коко — попита Кейти. — Каква е тази огърлица на Калхун?

— Изумрудите… — Коко извади чашите. — Съществува легенда, която се предава от поколение на поколение в нашето семейство. Знаете част от нея. Как Бианка се влюбила в друг мъж и умряла трагично. Предполагам, че е време да ви кажа останалото.

— Охо! Значи си крила нещо от нас? — Аманда се усмихна, докато отпиваше от чашата си. — Лельо, ти направо ме смайваш!

— Чаках удобния момент. Мисля, че е настъпил — лелята седна на мястото си, като държеше чашата между дланите си и топлеше брендито. — Мълвата говори, че любимият на Бианка бил художник. Един от многото, които в онези години идвали на острова. Сигурно са се срещали, когато Фъргюс не е бил в къщи, което често се случвало. Тяхното не било точно брак по сметка, ама нещо такова. Тя била много по-млада от него и много красива. Ала тъй като Фъргюс унищожил всичките й портрети след смъртта й, няма как да го узнаем.

— Защо? — попита Сузана. — Защо го е направил?

— Вероятно от мъка.

— По-вероятно от ярост — предположи Лайла.

— Във всеки случай — продължи Коко, — той унищожил всичко, свързано с нея. И изумрудите изчезнали. Бил й ги подарил за раждането на Итън, най-малкия й син. Моят баща. — Тя погледна Трент. — Той е бил съвсем мъничък, когато майка му умряла. Затова не си спомняше съвсем ясно всичко. Но бавачката му, която явно е била силно привързана и предана на Бианка, му разказвала често за нея. Тези истории той си спомняше. Тя не обичала огърлицата, ала непрекъснато я носела.

— Нещо като наказание — отново се намеси Лайла. — Или като талисман. — Тя се усмихна на леля си. — Но аз знам за нея отдавна. Виждала съм я, точно както и Кейти я видя тази вечер. — Тя вдигна чашата до устните си. — Има и обеци. Изумруди във формата на сълза, както и камъкът в средата на долната редица.

— Измисли си го — подразни я Аманда.

— Не говори глупости! — Лайла се усмихна на Кейти — Нали не съм?

— Не, не си — Кейти погледна леля си. — Какво значи всичко това?

— Не съм съвсем сигурна, ала мисля, че огърлицата е все още важна за Бианка. След смъртта й никой повече не я видял. Някои смятат, че Фъргюс я е хвърлил в морето.

— За нищо на света — рече уверено Лайла. — Старецът не би хвърлил и две парички в морето, та камо ли изумруди.

— Добре, де! — Коко не обичаше да се говори лошо за дядо й, но трябваше да се съгласи. — Наистина не беше в характера му. Дядо беше стиснат, цепеше стотинката на две.

— Е, и какво станало с огърлицата? — настояваше Аманда.

— Там е работата, че никой не знае. Бавачката на татко му казала, че Бианка искала да напусне Фъргюс и приготвила една кутия, която тя наричала кутията със съкровищата. Там сложила всичко най-скъпо.

— Ала вместо това умряла — прошепна Кейти.

— Да. Легендата казва, че това съкровище, тази кутия, е скрита някъде из къщата.

— В нашата къща? — Сузана направо зяпна. — Нима мислиш, че тук има скрито съкровище цели… осемдесет години и никой не го е намерил?