— За тази вечер ли?
— Да, за сеанса — Кейти разтърка слепоочията си. — Господи, чувствам се като идиот, само като произнасям тази дума. Но наистина нещо се случи. — Тя протегна ръце към него в очакване. — Аз съм много земна, много прагматична. Лайла единствена вярва истински в цялата тази глупост. Ала сега… Трент, трябва да знам. Ти почувства ли нещо?
— Не знам какво имаш пред вид. Почувствах се наистина глупаво на няколко пъти.
— Моля те! — Кейти стисна ръцете му. — Бъди искрен. Кажи ми! Много е важно!
Но нали точно това си бе обещал да направи!
— Добре, Кейти. Кажи ми ти какво почувства!
— Стана студено. Сетне сякаш някой… или нещо застана зад нас двамата. Беше изненадващо, ала не беше страшно. Ние си държахме ръцете, както сега. И тогава…
Тя го чакаше да продължи, да потвърди казаното. Големите зелени очи настояваха, изискваха.
— Почувствах как някой слага ръката си върху нашите две ръце — довърши вместо нея той.
— Да — Кейти затвори очи и притисна ръката му към устните си. — Точно така.
— Според мен беше взаимна, споделена халюцинация — продължи Трент, но тя го прекъсна със смях.
— Не искам да чувам това. Няма рационално обяснение — сега притисна ръката му към бузата си. — Аз не съм фанатичка, ала знам, че означава нещо. Нещо важно. Знам го!
— Огърлицата ли?
— И тя, като част от легендата. Всичко останало — самата огърлица, истината от легендата, ще ги открием рано или късно. Трябва да ги открием, защото сигурно означават нещо. Но това, което стана, беше друго. Като благословия.
— Кейти…
— Обичам те — очите й потъмняха и заблестяха. Тя притисна ръка към лицето му. — Обичам те и никога в живота си не съм се чувствала толкова права.
Трент остана безмълвен. Една част от него искаше да отстъпи, да се усмихне учтиво и да й каже, че всичко ще мине. Любовта не идва за два дни. А когато това се случи, макар и рядко, то трае с години.
Другата част, скрита дълбоко, искаше да я притисне към себе си и да задържи мига така, че никога да не свърши.
— Катрин…
Ала тя вече бе в прегръдките му. Ръцете му я очакваха. И той я обгърна, сякаш не можеше да контролира движенията си. Всичко ставаше от само себе си. Топлината й проникна в него като наркотик.
— Мисля, че го знаехме от първия миг, в който ме целуна — Кейти се притисна към него. — Не го исках, съпротивлявах се, но никога преди не беше ми се случвало. Ти се появи така неочаквано в живота ми. Целуни ме пак, Трент. Целуни ме. Сега.
Беше безпомощен. А и не искаше да прави нищо друго. Искаше да я целува. Устните му сами намериха нейните. Когато се срещнаха, избухна огън. Стана горещо. Тя сякаш се разтопи в ръцете му и се вля в кръвта му. Той я притисна силно към себе си. Кейти плъзна ръце под ризата му. Мускулите му играеха под пръстите й. Беше й хубаво.
Зад прозореца вятърът свиреше и огъваше дърветата, така както Кейти се огъваше в ръцете му.
Не можеше да издържа повече. Осъзна, че я иска, че иска да я притежава. Устните му слязоха по шията й. Ароматът на орлови нокти замъгли съзнанието му. Кейти се изви назад, предоставяйки му плътта си, а тихите й стонове разпалваха още повече кръвта му.
Трябваше да я докосва! Инак би полудял! А докосвайки я, полудяваше още повече. Разтвори халата й и откри, че бе гола под него. Гола за него. Ръцете му загалиха тялото й.
Сега вече знам какво значи кръвта ти да кипи, помисли си тя. Чувстваше с всяка своя клетка как кожата й пулсира там, където ръцете му я докосваха. Усещаше слабост и същевременно сила. И искаше да му ги предаде.
Когато отметна назад глава, а пръстите й се забиха в раменете му, Трент почувства нещо непознато в себе си. Нещо по-силно от желание, по-дълбоко от страст.
Щастие. Надежда. Любов.
Осъзна това и го обзе паника.
Той се отдръпна, едва сдържайки дъха си.
Халатът се свлече и откри едното й рамо. Устните му се залепиха за него. Очите й бяха зелени като камъните на огърлицата, която бе видяла във въображението си. Кейти се усмихна и погали с трепереща ръка лицето му.
— Искаш ли да остана при теб?
— Да… Не… Катрин… — искаше да остане, разбира се. Искаше го най-много от всичко на света. Ала не тази нощ и не защото това разкошно тяло бе в ръцете му. — Не съм… Не бях честен с теб. И нещата излязоха от контрол. — От гърдите му се откъсна дълга въздишка. — Господи, колко си хубава! Не! — извика Трент, защото Кейти се усмихна и пристъпи по-близо. — Трябва да поговорим. Само да поговорим.