Коко разнасяше импозантната си и, разбира се, царствена фигура, от стая в стая, като проверяваше по няколко пъти всеки детайл.
Момичетата сигурно щяха да се стреснат мъничко от това, че бе поканила човека, без да ги предупреди. Но тя винаги можеше да се оправдае със склерозата. Както и правеше, без каквито и да е угризения, когато й бе изгодно.
Коко бе по-малката сестра на Джадсън Калхун, който се бе оженил за Дилайла Брейди и бе създал четири дъщери. Джадсън и Дилайла, която Коко искрено обичаше, загинаха преди петнадесет години. Частният им самолет се разби над Атлантика.
Оттогава Коко бе и баща, и майка, и приятел за малките сирачета. Тя самата бе вдовица повече от двадесет години. Нямаше деца.
Удивителна жена с лукав ум и сърце, направено от сметанов крем. Коко искаше, не, тя бе убедена, че е предопределена от съдбата да постигне и получи най-доброто за своите скъпи момиченца. Независимо дали те го искаха или не. А в Трентън Сейнт Джеймс Коко бе видяла чудесна възможност.
Изобщо не я интересуваше дали ще купи тяхната рушаща се крепост за хотел. Само един господ знаеше колко дълго щяха да издържат на данъците, необходимите за ремонт средства и сметките за отопление. Според нея Трентън Сейнт Джеймс Трети или щеше да остане или щеше да незабавно да си тръгне. Ала тя имаше друг план.
Независимо дали щеше да купи къщата или не, той трябваше да си замине с едно от момичетата. Все още не знаеше кое. Знаеше само, че това ще стане. Още от мига, когато получи първото му писмо.
Това момче трябваше да отведе една от скъпите й племенници в света на любовта и лукса.
И нека я вземат всички дяволи, ако не го постигне!
С въздишка Коко нагласи свещта в изящния свещник. Беше в състояние да им даде любов, но лукс…
Ако брат й и Дилайла бяха живи, нещата щяха да бъдат различни. Джадсън сигурно щеше да се справи с финансовите трудности. С неговият ум и поддръжката на Дилайла всичко би било друго.
Ала те бяха мъртви и парите ставаха все по-голям и по-голям проблем. Как мразеше да продава парче по парче наследството на момичетата, само и само да запази пробития покрив над главите им. Покрива, който толкова много обичаха.
Трентън Сейнт Джеймс трябваше да промени всичко това, като се влюби лудо в едно от скъпите й дечица.
Може би това щеше да бъде Сузана, помисли си Коко, като оправи възглавниците на дивана. Бедното малко създание! Сърцето й бе разбито от оня грубиян, за който се омъжи. Устните на Коко недоволно се свиха. Като си помисли само човек! Да излъже всички! Дори нея! Беше объркал живота на бебчето й, беше я измъчвал, докато най-накрая се разведе и се ожени за онази едрогърда бамбина.
Коко въздъхна горчиво и хвърли поглед към напуканата мазилка на тавана. Трябваше обаче да бъде сигурна, че ще се грижи като истински баща за двете деца на Сузана. Ако ли пък не… То тогава можеше да бъде Лайла. Нейната любимка. Лайла имаше нужда от някой, който да приема жизнеността и ексцентричността й. Някой, който да я гледа, да се грижи за нея и да я успокоява. Но с мярка. Съвсем мъничко. Коко не би допуснала и най-слабия опит да бъдат променени мистичните наклонности на скъпото й бебче.
Може би щеше да бъде Аманда. Старата дама нагласи завесата така, че да не се вижда мишата дупка. Практичната, трезва Аманда. Каква двойка щяха да бъдат само! Преуспяващ бизнесмен и трезвомислеща съпруга! Ала той трябваше да се задоволи с ролята на по-слабата страна. Да приеме, че Аманда се нуждае от любов толкова, колкото и от уважение. Макар че самата тя не си го признаваше.
С доволна въздишка Коко премина от салона във всекидневната, от нея в библиотеката, после в кабинета. Накрая идеше ред на Катрин, или както от бебе всички й викаха Кейти. Клатейки глава, поправи картината така, че да скрие следите от теклата по овехтелите копринени тапети вода.
Това дете бе наследило ината и упоритостта на Калхунови в изобилие. Представете си само, такова хубаво момиче, а прахосваше живота си като поправяше мотори и бензинови помпи! Едно изцапано мръсно маймунче! Бог да ти е на помощ!
Беше съмнително мъж като Трентън Сейнт Джеймс да се заинтересува от жена, която прекарва цялото си време под развалени автомобили. Освен това Кейти бе най-малката от всички, само на двадесет и три, успокояващо си помисли Коко. Имаше достатъчно време да й потърси прекрасен съпруг.
И така, сцената бе готова. Скоро господин Трентън Сейнт Джеймс щеше да стъпи на нея. И щеше да започне Действие първо!
Външната врата се хлопна. Коко се намръщи, защото знаеше, че течението ще разклати картините по стените и глинените вази по масите. Тя се запъти към хола през лабиринт от стаи, оправяйки пътьом вещите.