Джейкъб свърши с обясненията, но Кроуфорд остана неподвижен. Холис го докосна по ръката и усети горещата му кожа.
— Сам?
Той потръпна.
— Да вървим! И да свършваме най-сетне!
Джейкъб умело се промъкваше сред претовареното движение покрай Емпайър Стейт Билдинг, нагоре по Тридесет и четвърта улица, където се намираше хеликоптерната площадка за частни лица. Зад караваната, използвана като гише за продажба на билети, се намираше площадката за кацане, където ги очакваше един хеликоптер от нюйоркското полицейско управление.
Джейкъб паркира до караваната и заключи колата. Махна с ръка на Холис и Кроуфорд да го последват до хеликоптера „Бел Джет Рейнджър“. Пилотът отвори вратата на кабината и свали слушалките от ушите си. Холис си помисли, че той не е по-стар от нея, но лицето му бе прорязано от бръчки и загрубяло от вятъра, а очите му бяха скрити зад слънчеви очила. Джейкъб ги бе уверил, че пилотът ще изпълни съвсем точно всичките им нареждания, без да задава въпроси. Винсент Калабрезе бе негов духовен настойник.
Това, което Холис не очакваше, бе, че пилотът ще слезе от хеликоптера и ще подаде слушалките на Джейкъб.
— Седнете отзад! — изкрещя Джейкъб, за да надвика грохота на двигателя.
— Ти ли ще управляваш това нещо? — смаяно попита Холис.
Усмивката на Джейкъб разкри белите му зъби.
— Голяма изненада, нали?
25.
Застанала на кърмата на кораба, Клаудия Балантайн гледаше към Статуята.
Отвъд дигата и крайбрежния булевард се издигаше Форт Ууд — звездообразна каменна сграда, построена в началото на деветнадесети век. Повечето от хората погрешно смятаха, че това е фундаментът на Статуята, каквото всъщност е било първоначалното намерение на скулптора Бартолди.
На поляната пред форта имаше платформа, издигаща се на седем метра от земята. Тя бе украсена с балони, малки флагчета, знамена на движението „Напред, Америка!“, които се виждаха отдалече. Пред платформата бяха подредени в редици бели сгъваеми столове, брезентови навеси и масички — места, определени за отдих.
Клаудия гледаше втренчено Статуята на свободата. По тялото й пробягнаха тръпки. Струваше й много нерви, за да уреди да й предоставят това място за днешната политическа сбирка. Всичко едва не пропадна в последната минута, ала тя успя да убеди упорития губернатор на щата Ню Йорк, че ще спечели голяма популярност, ако изпълни желанието й. Сега Клаудия вярваше, че усилията си струваха. Щеше да се срещне с изключително богати и влиятелни хора и щеше да привлече влиянието на медиите, нещо, което трудно би постигнала без внушителни разходи.
Сирената на кораба я стресна. Обърна се и видя един ферибот на стотина метра от десния борд на кораба, проправящ си път към кея. Над перилата бяха надвесени пътници, които ентусиазирано я поздравяваха.
Клаудия им махна в отговор. Корабът намали ход и се приближи към пристана на Службата за охрана на националните паркове. Тя благодари на капитана за приятното пътуване, приглади костюма си и закрачи към подвижното мостче — право към хората от нейния екип, които я очакваха с нетърпение.
Майстора реши да изчака, докато повечето от гостите на Клаудия Балантайн слязат от борда на „Мис Ню Йорк“. Целта му бе да се смеси с последната група. Когато се озова на кея, той веднага се насочи към тротоара, засенчен от тентите, опънати пред кафенетата и магазинчетата за подаръци.
Присъствието на полицията не го притесняваше, защото маскировката му беше безупречна. Пред него имаше други служители от Службата за охрана на националните паркове и той просто трябваше да им подражава.
Приближи се до огромния пилон, на който се вееше знамето. После прекоси тревната площ зад крайбрежния булевард. След няколко минути Майстора излезе до подиума, запазен за джазовия оркестър. Зад него се виждаха навеси, под които бяха наредени масите с разхладителните напитки. Под първия навес доставчиците и организаторите приключваха трескавите приготовления за банкета след края на официалната част. Трите бара бяха готови да посрещнат гостите си. Барманите и келнерките подреждаха подносите с чаши и шампанското в кофите с натрошен лед. Майстора огледа с любопитство девойките и полицая до тях, скупчени под третия навес. Върху шестте маси бяха опънати ленени покривки, а върху тях вече бяха подредени вазите със свежи цветя. Присъствието на полицейския комисар подсказваше, че се очакват важни личности, способни да измъкнат доста тлъсти чекови книжки.