— Само проверявам — усмихна се Майстора и се отдръпна.
Гостите се струпваха на поляната пред форта. Някои вече бяха заели местата си, други се разхождаха наоколо, увлечени в разговори с приятели и познати. Многогласната глъчка и непрестанното движение зарадваха Майстора — тълпата беше спокойна, отпусната. Никой не подозираше какво щеше да се случи след броени минути.
Той отстъпи назад и вдигна поглед към короната над главата на Статуята, чиито седем лъча символизираха континентите и океаните на Земята. Тълпата скоро ще разбере, че сериозно се е лъгала, като е предвкусвала безоблачен и безплатен пир на открито.
Майстора прекоси поляната и се доближи до края на платформата, определена за официални лица. Набитото му око бързо улови най-същественото: платформата не беше покрита. Обикновен дъсчен подиум върху метално скеле, с няколко кресла отгоре и високоговорители, около които се суетяха тонтехниците. От двете страни имаше дървени стъпала.
Майстора огледа първите три реда. От табелките си личеше, че по-голямата част от тях бяха запазени за журналистите. Към края на първия ред зърна навеса, под който вече се събираха репортерите, но още не бяха монтирани триножниците за телевизионните камери. Това бе сигурен признак, че събитието няма да се излъчва на живо по тв каналите. Жалко, тъй като тъкмо днес репортерите можеха да покажат истинска сензация, но все пак присъстваха достатъчно оператори, способни да запечатат събитието за бъдещите поколения.
Майстора се върна на крайбрежния булевард под сенките на старите кестени. Там завари двама служители, негови „колеги“, оживено спорещи за предстоящата среща на стадион „Шиа“. Единият го изгледа небрежно и промърмори едно „Здрасти“, но другият въобще не му обърна внимание.
Главният вход към Статуята се намираше откъм площада и пилона със знамето. Това бе най-обширната открита площ на острова и затова тъкмо тук се нареждаше опашката от чакащи.
Майстора се спря до пътеката в дъното на площада и забеляза, че зоната пред вратите е преградена с дебел копринен шнур. Вътре дежуреха двама от служителите, заедно с някакъв цивилен тип. Вероятно беше агент от Специалните служби. Това се очакваше. Вратите са били запечатани снощи, след проверката от служителите, т.е. след като са се убедили, че вътре не е останал нито един посетител.
Но имаше и други входове, скрити за простолюдието, на които никой не бе обърнал внимание — страничната врата за техниците от поддръжката, както и допълнителната врата за кабелите. Тя се намираше само на няколко метра от мястото, където бе застанал той.
Майстора бе сигурен, че и рейнджърите, и хората от специалните служби бяха проверили ключалките, а редовните патрули ги проверяваха отново при обичайните си обиколки. Ала никой не знаеше, че между последната проверка преди петнадесет минути и следващата след още петнадесет ключалката на вратата на машинното отделение ще бъде отворена. Той не знаеше кой и как щеше да извърши това. Бяха му казала само, че в този промеждутък от време ще може да влезе вътре, но трябва да заключи след себе си.
Майстора стисна здраво дръжката на тежкия сак. Бе прекарал дълги години в лишения, бе пропътувал хиляди километри, бе убил всички, които се бяха опитали да му попречат да пристигне тук. След по-малко от час щеше да бъде възнаграден за дългите години, прекарани в усамотение и изолация…
Посегна към дръжката на вратата.
Тя послушно се завъртя.
Докато Майстора затваряше вратата зад себе си, наоколо се чу бръмченето на хеликоптер, плъзгащ се над върховете на дърветата на път към площадката за кацане.
Джейкъб приземи хеликоптера на площадката до кея на Службата за охрана на националните паркове. Свали слушалките от главата си и се извърна към Холис и Кроуфорд.
— Пристигнахме. Аз ще ви следя от хеликоптера. Ще бъде чудесно, ако успеете да го откриете и обезвредите. В противен случай ще се обадя на полицаите.
— Къде е Балантайн? — попита Кроуфорд.
— Според сведенията от радиото той още е в хотела. Специален хеликоптер го очаква на площадката до Тридесет и четвърта улица. Предполагам, че имате на разположение четиридесет минути, преди да пристигне.
Кроуфорд и Холис скочиха на пистата, наведоха се, за да се предпазят от перката, и се затичаха към алеята край кея. Обърнаха се и видяха как Джейкъб се издигна с хеликоптера.