— Сложи си слънчевите очила — рече Кроуфорд.
Холис го послуша. Очилата и бейзболната шапка не бяха кой знае каква маскировка, но заедно с журналистическата карта щяха да свършат работа.
Двамата бързо отминаха административната сграда и затворения магазин за сувенири и излязоха на крайбрежния булевард, откъдето се откриваше внушителна панорама. Огледаха навесите, столовете и платформата, върху която бяха поставени високоговорителите и подиумът за оркестъра. Сред добре облечената тълпа се движеха полицаи и рейнджъри.
Холис проследи погледа на Кроуфорд, насочен към широката тераса върху пиедестала на Статуята. Обикновено там бе пълно с туристи, които спираха, за да си направят снимки на фона на небостъргачите на Манхатън. Днес обаче терасата беше пуста, само рейнджъри в зелени якета наблюдаваха отвисоко тълпата долу.
— Майстора не работи по този начин — промърмори Кроуфорд. — Той винаги предпочита да стреля отдалече. Не е в негов стил да действа толкова отблизо.
Холис разбра какво искаше да каже спътникът й. Според сведенията на Джейкъб още вчера следобед Статуята е била претърсена, а изходите запечатани. По всички тераси патрулираха рейнджъри. Тя бе сигурна, че в подножието на Статуята, пред главния вход, ще има още по-силна охрана. Майстора бе професионален стрелец, който действаше от високо. Ако не от Статуята, откъде другаде щеше да стреля?
— Не виждам наоколо никого от специалните служби — каза Холис.
— Има малоброен екип, но ще дойдат, когато пристигне Балантайн — отвърна Кроуфорд.
— Може би Майстора ще се опита да действа веднага след приземяването на хеликоптера.
Кроуфорд поклати глава.
— Единственото високо място наоколо е административната сграда. За да проникне в нея и се изкачи на покрива, ще му се наложи да премине през кордона от рейнджъри. Доста съмнително. Но да допуснем, че успее. Откъде ще се измъкне? Ще бъде заклещен между сградата и хеликоптерната площадка. Днес не позволяват на частни яхти да се доближават до острова; не може да се възползва и от частен хеликоптер.
Холис, Джейкъб и Кроуфорд бяха прекарали половината нощ, опитвайки се да решат този проблем: какъв маршрут за бягство би избрал Майстора. Най-подробно бяха огледали картите на острова и чертежите на сградата. Една след друга възможностите отпадаха като неосъществими.
По някое време Джейкъб зададе въпроса дали не правят грешка, като съсредоточават вниманието си върху острова. Но само някой луд би се опитал да се нахвърли директно върху Балантайн и да стреля. Един опитен наемен убиец никога не би се изложил на риска да го гръмнат, след като има възможност не само да изпълни задачата си, но и да се измъкне жив. Нима Майстора ще реши този път да наруши основното си правило?
— Губим си времето — рече Кроуфорд. — По-добре да се разделим. Ти ще огледаш наоколо и ще останеш край платформата. Аз ще проверя навесите. Ще се смеся с полицаите и рейнджърите, за да се опитам да разбера кои са зоните за патрулиране.
Млъкна за миг.
— Не забравяй, че той ни познава. Трябва да го видиш, преди той да те е забелязал.
През 1984 г. фасадата на Статуята на свободата бе напълно възстановена, а вътре бяха направени доста подобрения.
Старата факла бе ремонтирана, подобриха вентилацията и инсталираха двоен асансьор с прозрачни кабини. Допълнителните екстри облекчиха достъпа на туристите, но същевременно улесняваха работата на евентуалните снайперисти: стъпалата на извитата стълба, 168 на брой, бяха обработени със специално покритие, за да не се хлъзгат; панорамните прозорци в короната можеха да се отварят до пет сантиметра, за да се проветрява през лятото; монтираха допълнителен авариен асансьор, който смъкваше техниците директно от най-горната точка до машинното отделение в подземието на пиедестала.
Майстора бе запознат с главното електрическо захранване на Статуята, което в момента бе изключено, за да се пести енергия. Но оставаше да работи спомагателният генератор, осигуряващ осветлението в машинното отделение. За по-малко от минута Майстора откри прекъсвачите за включване на аварийния асансьор.
Излезе от стаята с електроразпределителните табла и се насочи надолу към тесния и полутъмен коридор, осветен единствено от голи крушки, обвити с телена мрежа, подобно на тези в машинното отделение на корабите. В края на коридора зави надясно и видя вратата на аварийния асансьор. Шумът на асансьора не го притесняваше, защото вътре в Статуята нямаше никой.