Както асансьорите за туристите, така и аварийният асансьор беше с остъклена кабина. Той се отдели плавно от подножието и за по-малко от минута стигна до нивото, където свършваше спираловидната стълба.
Майстора излезе от кабината, пресече тясната пътека и започна да се изкачва по допълнителната стълба. От височината не му се виеше свят, нито пък се страхуваше да надзърне през перилата на стълбата, която се виеше в хладния мрак.
Вътрешната страна на тази част на Статуята беше широка, а под високите парапети бяха опънати мрежи срещу самоубийци, закрепени за гредите. Освен това имаше скрити камери, но издайническите червени лампи по тях днес не мигаха.
Майстора се движеше с отмерена стъпка, докато накрая достигна най-тясното място на конструкцията — точно под брадичката на Статуята.
Стъпалата завършваха с една рампа, която обикаляше цялата корона. Оттук можеше да се излезе направо към скосените прозорци, които се отваряха. Майстора остави сака, наведе се и погледна през прозореца, за да се увери, че долу на земята всичко е спокойно. После провери ъгъла на слънцето над хоризонта, натисна бутоните и бавно завъртя дръжката, за да отвори прозореца. Студеният влажен въздух разроши косата му.
Наведе се над сака и извади устройството за дистанционно взривяване. След това се зае със сглобяването на пушката, завинти заглушителя и постави пълнител с десет патрона. Обикновено поразяваше мишената още с първия изстрел, но пушката бе прецизно изработена и ако не бъде монтиран пълнителят, балансът й щеше да се наруши.
Остави снайпера и се облегна на стената до прозореца. Опря пръстите си на перваза на прозореца и много бавно вдигна глава, за да огледа пространството под себе си.
Гледката бе идеална. Отпред се простираше тревната площ с навесите и столовете; платформата, където техниците опъваха кабелите на микрофоните и говорителите; катедрата за оратора — нямаше никакви препятствия между нея и куршума, който щеше да излети със скорост 314 метра в секунда под ъгъл 38 градуса. Щеше да отнесе задната част от главата на жертвата за част от секундата.
Чу сирената, миг преди да се отдръпне от перваза. Противопожарният катер се приближаваше към тесния кей от другата страна на острова. Майстора бе предположил, че след края на речите, за забавление на публиката, катерът ще изстреля струи вода във въздуха.
За съжаление, едва ли някой щеше да ги види.
Холис обикаляше край платформата и се вглеждаше в лицата на мъжете, като внимаваше да не се взира прекалено настойчиво. Жените не я интересуваха. Високите, ниските и пълните мъже също бяха елиминирани. Майстора не би могъл да промени драстично теглото или височината си. Навярно щеше да използва маскировка — перука, грим, патерица или бастун — така че обръщаше специално внимание на подобни неща.
Платформата се крепеше върху скеле, което отпред не бе покрито с брезентови платна. Техниците, облечени в джинси и тениски, с коси, вързани на опашки, опъваха кабелите и проверяваха тонколоните. Телевизионните репортери и журналистите от вестниците се бяха събрали на групички встрани от платформата — бъбреха и пиеха минерална вода с огрени от слънцето лица.
Холис си проправи път през навалицата. Заради небрежните си дрехи тя привличаше повече вниманието на жените, отколкото на мъжете. Женските погледи се плъзгаха по лицето й, но след като зърнеха журналистическата карта, провесена на врата й, бързо се отместваха настрани. Докато мъжките погледи се спираха главно върху гърдите й. Холис използваше тези мигове, за да ги огледа.
Тя провери насядалите по пейките, после мина бавно между редиците, за да ги провери по-добре. Не остана дълго там, тъй като не искаше да привлича внимание.
През цялото време чуваше пращене в слушалката в ухото си, причинено от статичното електричество. Понякога чуваше фразите, които си разменяха Кроуфорд и Джейкъб. Те също не бяха забелязали нищо подозрително. Веднъж, когато вдигна очи нагоре към небето, видя полицейския хеликоптер, кръжащ над острова.
Холис погледна часовника си. От четиридесетте минути бяха изтекли двадесет и пет. Балантайн щеше да се появи скоро.
Холис си проправи път сред множеството и се запъти към пътеката, която водеше към платформата. Забеляза, че сред журналистите бе настъпило оживление. Чуха се одобрителни възгласи и ръкопляскания.
Клаудия Балантайн бе облечена в строг костюм, който подчертаваше женствеността й. Лицето й грееше в ослепителна усмивка, както по време на телевизионните интервюта. Холис забеляза с каква лекота Клаудия Балантайн се движи сред хората — оживено се ръкува, обръща се към хората с малките им имена, маха с ръка на тези, до които не може да достигне. Държеше се като опитен и обаятелен политик.