Когато Клаудия Балантайн се приближи към Холис, тя си припомни снимките от датското списание „ЕКО“. На тях тя също бе показана как се прегръща с почитателите си, виждаше се, че притежава умението да ги накара да се почувстват специални, макар и за няколко секунди. Дарба, която малцина политици притежаваха.
Вик на ужас заседна в гърлото й. Някакъв проблясък, едва уловим, но толкова ужасяващ, че разумът й не искаше да го възприеме, прониза мозъка й. Едно страшно разкритие изтласка всичко останало от мислите й.
Прозрението я озари в мига, в който Клаудия Балантайн застана пред нея, усмихна й се, без да я познава, и плавно отмина напред.
Холис остана да гледа втренчено след нея. Краката й неудържимо трепереха. Едва след минута се окопити и си спомни, че има микрофон и с огромно усилие на волята се спря, за да не се разкрещи панически в него. Трябваше да се махне от тази тълпа, за да могат Кроуфорд и Джейкъб да я чуят по-ясно. Господи, ако знаеха какво щеше да им каже!
Холис разблъска с лакти тълпата зад Клаудия Балантайн. Стигна до крайбрежния булевард и застана с лице към Статуята на свободата. Във въздуха се разнасяха звуците на джазовия оркестър. Покрай нея забързано минаваха хора, за да заемат местата си. Холис се обърна с гръб, опитвайки се да изолира шума, и в този момент го видя. Само за миг, сякаш бе сянка, мярнала се в огледало.
Това беше той.
26.
Преметнал ръка през рамото на щедрия спонсор на кампанията — милионер от щата Айова — Робърт Балантайн се насочи към вратата на хотелския си апартамент. Разговорът на четири очи беше отнел повече време, отколкото бе очаквал, и то най-вече защото месопроизводителят от Айова не отстъпваше и упорито се пазареше за размера на дарението.
Балантайн си каза, че щедрите дарители са като девствениците: след купона трябва да бъдат утешавани, за да се примирят с промяната.
Най-после беше постигнато споразумение и Балантайн остави помощниците си да се погрижат за милионера, а той влезе в банята. Наплиска лицето си със студена вода, оправи прическата си, провери възела на вратовръзката си.
Пред вратата на банята го очакваше един от помощниците му.
— Как сме с времето? — попита го Балантайн.
— Изоставаме с двадесет минути от графика — отвърна помощникът. — Обадих се на екипа на съпругата ви, че ще закъснеете. — Замълча за миг. — Бяха доста раздразнени.
— Имал си късмет, че ни си говорил със самата Клаудия. Какъв е маршрутът?
— Оттук се отправяте директно към хеликоптерната площадка. Хеликоптерът вече ви чака с включени двигатели. Свързах се с шефа на полицейското управление да ни осигури моторизиран ескорт. Той заяви, че ще го направи, ако му обещаете, че ще прекара една нощ със съпругата си в спалнята на Ейбрахам Линкълн в Белия дом.
— Ако не отида навреме на острова, Клаудия ще ме убие — рязко го прекъсна Балантайн. — Да вървим.
Беше облечен в гълъбовосив костюм и лъснати до блясък черни ботуши.
Холис не можеше да си спомни кога за последно бе виждала Доусън Уайли облечен в костюм. Но ето че той пристъпваше, ловко провирайки се сред навалицата, а от слънчевите отблясъци изпъкваше финия плат на сакото, опънато по широкия му гръб.
Холис се втурна след него, разблъска хората около себе си, като се стараеше да не го изгуби от поглед. Така и не обърна внимание на сърдитите викове. Доусън Уайли я привличаше непреодолимо, като магнит. Но защо той се отби настрани? Защо не продължи към платформата?
Холис смаяно се огледа. Тук тълпата бе по-разредена, притичваха последните закъснели за тържествената церемония. Доусън Уайли можеше още в следващата секунда да я забележи. На всяка цена трябваше да се свърже с Кроуфорд и Джейкъб.
Обаче краката й не се подчиниха на волята й, а продължиха механично да я водят напред. Пресъхналите й устни отказаха да промълвят в микрофона думите, напиращи в мозъка й. Продължи да го следи, удивена от самообладанието му, от спокойната му походка, от самоуверените му жестове.
Кой всъщност си ти, Дий?
Той се спря на тревата, на няколко метра от асфалтираната пътека, след което зави наляво. За минута-две Холис го изгуби сред множеството, но когато отново го зърна, той вече се насочваше към подножието на Статуята, откъм задната страна. За миг се мерна под сенките на дърветата, но после го видя на пътеката, водеща към фундамента.