Не посмя да се приближи прекалено много към него. Остана на двадесетина метра. Тогава до слуха й достигна метален звук, а сетне някакво дращене — като дребен чакъл, стържещ под подметките.
Какво ще предприемеш сега, Дий? Ще ме застреляш ли?
Подплашената жена се отдръпна няколко крачки назад и се скри зад оградата. Когато се престраши отново да надзърне зад ъгъла, Доусън Уайли беше изчезнал.
Пред нея имаше само една невзрачна врата с жълт надпис „Машинно помещение“. Холис се приближи и натисна дръжката на резето. Но тя не се завъртя.
Вратата изобщо не бе заключена.
В хеликоптера, увиснал на тридесетина метра над острова, Джейкъб се колебаеше дали да накара послушната машина да опише още няколко осмици във въздуха. На няколко пъти се бе спускал по-ниско, едва ли не над върховете на дърветата, за да огледа по-сенчестите места. От откъслечните фрази, уловени в слушалките, той знаеше, че Кроуфорд и Холис още не бяха надушили някаква следа. А времето напредваше безжалостно.
— Кроуфорд, чуваш ли ме?
— Да — долетя отговорът му от земята.
— Хеликоптерът с Балантайн вече се издигна във въздуха. Очаква се да се приземи на острова след десет минути. Какво да правя?
Джейкъб знаеше, че бяха останали само две възможности: да оставят сенатора Балантайн да слезе на острова и да го изложат на смъртна опасност или да натисне алармения бутон и да предупреди летеца на другия хеликоптер. Разбира се, без неопровержими доказателства, че някъде наоколо се спотайва професионален убиец, с кариерата на Джейкъб, а може би и на Кроуфорд, ще бъде свършено. Ако не представят убедителни факти, никой няма да им повярва, че Балантайн е бил избран за мишена на атентат. Включително и самият Балантайн. Което означава, че този, който е решил да го ликвидира, след няколко седмици, най-много месец-два, отново ще издебне удобен случай, за да постигне целта си.
— Кроуфорд?
— Трябва да останем нащрек. Провери дали специалните няма да му осигурят заслон, когато слезе от хеликоптера и поеме към платформата.
Джейкъб притвори за миг очи, сепнат от силното пращене в слушалката. Но въпреки това успя да долови част от последните думи на Холис.
— Холис! Холис, къде изчезна? Обади се. Холис, обади се…
Слабата лампа над главата й все пак успя да освети поредицата сиви електротабла, от които във всички посоки излизаха дебели черни кабели. Под тавана бяха монтирани внушителни тръби, боядисани в жълто и синьо, изчезващи в тъмнината. Усойният въздух бе изпълнен с бумтенето на спомагателния генератор.
— Холис, чуваш ли ме?
Но тя не посмя да отговори. Всеки звук в затвореното пространство отекваше силно, а тя нямаше представа какво е разстоянието между нея и Уайли.
Напредна с няколко стъпки, загледана в надписите на таблата. Всички прекъсвачи, освен един, бяха изключени.
Сепна я тихото бръмчене. След като се съвзе, тя отново се взря в таблото пред себе си. От надписа на табелката разбра, че оттук се захранва аварийният асансьор. Някой се движеше с асансьора.
— … чуваш ли ме, Холис?
Статичното електричество разчупи гласа на Кроуфорд. Холис се досети, че железобетонната конструкция на тази гробница пречи на свободното разпространение на радиовълните. Оставаше й само да се моли, за да я чуят Кроуфорд и Джейкъб.
— Сам… чуваш ли ме?
В отговор чу някакво съскане, като че ли някой стържеше алуминиева плоча. После до слуха й се прокрадна фрагмент от гласа му:
— … а ти?
— Да, чувам те — припряно отвърна тя. — Сам, слушай какво…
— … добре ли си?
— Слушай! Нали ми каза, че Майстора никога не дебне предварително жертвите си. Но сенатор Балантайн не е тук. И освен това Майстора четеше в онзи самолет списание „ЕКО“, а то е женско списание! Спомни си какво заяви ти на Макган… че можеш да провалиш цялата операция. Не ти ли направи тогава впечатление, че той никак не се трогна от думите ти? Защо?
— … ти ли, Холис?
Холис не обърна внимание на смущенията в слушалката, увлечена в разкритието си, отчаяно нуждаеща се да сподели опасенията си.
— Защото сенатор Балантайн не е мишената! Пълна глупост е била тази версия. Мишената е съпругата му. Не зная защо, но вече не мога да се отърся от подозрението, че Майстора следи всяко движение на Клаудия Балантайн. Сам… за бога, трябва да чуеш това! И Уайли е тук. Тръгвам след него. Кажи ми, чуваш ли ме?