Холис отчаяно търсеше изхода от машинното отделение. Най-после зърна някаква стълба в дъното. Втурна се нагоре, прескачайки по две стъпала наведнъж, но в един миг се сепна и се закова на място, задъхана и настръхнала — пред погледа й се появи вратата. Побутна я и се озова в коридора, обикалящ фундамента на колосалната постройка. В една от нишите бяха витрините, отбелязващи паметни дати от историята на монумента. По едно време се спря — тук по-силно се чуваше шумът на аварийния асансьор.
Холис пое към първата междинна площадка и успя да стигне навреме до асансьорната шахта, точно когато в нея се спускаха краищата на дългите асансьорни кабели. После движението спря, а това можеше да означава само едно: Доусън Уайли бе достигнал горната площадка. Оттам му оставаше само да се изкачи по спираловидната стълба към короната на Статуята.
В този миг погледът й попадна върху червения бутон, монтиран на колоната. Ако използва аварийния асансьор, ще спести скъпоценни минути, но повикването му може да предизвика подозрения у Уайли. Затова реши да не рискува.
Младата жена погледна нагоре по спираловидната стълба. Като че ли й се зави свят. Тръсна глава, за да се окопити и пое по стъпалата. Мълчаливо се помоли да не й прилошее от височината.
Клаудия Балантайн се усмихна на поредния репортер, въпреки че я бе затрупал с лекомислени въпроси, приведе се към него и го докосна по рамото:
— Ще ме извините за секунда, нали?
Отдели се от тълпата журналисти, хвана под ръка секретаря си и го отведе настрани, преди да му прошепне на ухото:
— Какво чакаме още?
— Вашия съпруг, мадам. — Смутеният секретар безпомощно вдигна рамене.
Клаудия се намръщи.
— Нямаме повече време. Предупреди журналистите, че е време да се оттеглят.
— Но…
Клаудия Балантайн се обърна, без да го изслуша, проправи си път през внушителната група от представители на медиите и се насочи към платформата. Робърт прекрасно знаеше от какво значение е това събиране за неговата предизборна кампания, макар че днес въобще нямаше да се споменават предстоящите президентски избори. По дяволите, от него не се искаше много — само трябваше да се появи навреме на сцената.
Вече бе прекосила половината разстояние до стъпалата, когато нейният секретар се провикна изплашено:
— Горе! Вижте там, горе!
Клаудия видя хеликоптера, кръжащ над площадката за кацане, непосредствено зад фериботния пристан. Но не се спря, а само поклати глава разочаровано, преди да поеме по стъпалата. Бурни възгласи приветстваха появата й зад катедрата.
— Благодаря ви, но още е рано за приветствия — заяви тя, приведена над микрофона. — Както може би вече виждате, моят съпруг не успя да пристигне навреме. След няколко минути ще бъде тук, пред вас. Благодаря за търпението.
Клаудия се отдръпна и махна на тълпата. Но въпреки ослепителната усмивка тя бе изпълнена с решимост да научи Робърт веднъж завинаги да спазва стриктно графика за срещите с избирателите си.
Извисен на 70 м над ораторската платформа13, Майстора леко се отдръпна от оптическия мерник и нагласи пръста върху спусъка.
— Какво успя да чуеш от съобщението на Холис? — попита Кроуфорд веднага щом се настани на седалката, запазена за втория пилот.
— Чух достатъчно — отвърна Джейкъб. — А сега ме изслушай: докато тя се размотава в подножието на Статуята, никаква опасност не я заплашва. А сега е наш ред да се включим в играта. Каква е твоята изненада?
Кроуфорд не можеше да се съгласи, че Холис се „размотава“, защото прекрасно знаеше, че нищо няма да я спре, след като си е наумила нещо.
— Взе ли списъка?
Джейкъб му подаде списъка с почетните гости на Клаудия Балантайн — копието от този списък бе получено от охраняващия екип от нюйоркската полиция, ангажиран със зоната около фериботния кей край парка „Батъри“. Имената бяха подредени азбучно, затова Кроуфорд веднага обърна на последната страница.
— Ето го! — извика той и посочи името на Доусън Уайли, изписано на предпоследния ред.
— Федералните се опитвали да го открият, но не го намерили сред гостите. — Джейкъб поклати глава. — Бива си го тоя тип. Как е успял да се вреди, за да получи покана?
— Вероятно с някое по-щедро дарение за предизборната кампания на съпруга й. Или с някой хитър ход.
— Какъв хитър ход? — ядоса се Джейкъб. — Защо сенаторът Балантайн ще жертва съпругата си? Какво би могъл да спечели?
13
Факлата в дясната ръка е най-високата точка на Статуята на свободата — тя се извисява на 91,5 м над терена. Короната на главата със седемте лъча е с 20 м по-ниско. — Б.пр.