Тя знаеше, че и той ще бъде там, дори се бе приготвила за тази среща. Знаеше също, че докато държи пистолета си насочен към Майстора, Доусън Уайли не може да предприеме нищо.
Но гласът му и сега успя да разтупти сърцето й, принуди я да се обърне към него — застанал на няколко метра от нея в сивия си костюм, в скъпите си, ръчно изработени ботуши. Но не успя да види как ръката му се стрелна във въздуха, за да избие пистолета й — просто ей така.
27.
На тридесет метра над площадката за кацане хеликоптерът рязко се наклони, увлечен от въздушното течение. Робърт Балантайн залитна напред и пистолетът в ръката му се заби в бузата на пилота.
Шефът на охраната моментално реши да се възползва от суматохата, за да обезоръжи сенатора, но в следващия миг Балантайн вече размахваше пистолета пред лицето на агента.
— Назад! — изкрещя Балантайн.
— Сър, можем да се справим с всяка ситуация, само ни оставете да…
— Млъкни!
Агентът си припомни указанията на началниците си за подобни извънредни обстоятелства — първо бе длъжен да се опита да разбере защо кандидатът за президент внезапно е изгубил разсъдъка си. При такава ситуация нито една дума не биваше да бъде записвана.
Агентът не можеше да си представи каква смесица от ужас, страх и вина разкъсваше гърдите на сенатора. Балантайн отлично знаеше, че сега и най-добре обученият екип за охрана не може да му помогне. Дори и ако им признае в каква каша се бе забъркал, дори и ако сподели с тях какво ще се случи след броени минути, те нямаше да му повярват. Вместо това ще се постараят по всякакъв начин да му попречат да извърши това, което единствено бе по силите му.
Най-после хеликоптерът кацна на площадката. Балантайн стисна здраво дръжката, с един замах отвори вратата и скочи върху бетона. Хвърли назад обезумял поглед, видя мъжете, готови да го последват, размаха пистолета и се затича към крайбрежния булевард.
Шефът на охраната изчака, докато Балантайн се обърне с гръб към площадката, и скочи долу, последван от останалите членове на екипа за охрана. Обърна се към първите двама и им заповяда:
— Заобиколете го отпред, но така, че да ви забележи. Да не отделя погледа си от вас двамата. Останалите, начело с мен, ще го нападнем в гръб, за да го обезвредим. — За миг се поколеба, преди да продължи: — Не знам какво му стана, но ако започне да стреля, не отвръщайте на огъня. Може да е полудял, може да ви заплашва, но ние все още сме длъжни косъм да не падне от главата му.
Докато екипажът изскачаше от хеликоптера, агентът се наведе към прозореца на пилота и сграбчи микрофона. Тъй като линията за свръзка не беше прекъсната, диспечерът от Центъра на специалните служби в Ню Йорк бе чул всяка дума, казана в хеликоптера.
Агентът изслуша инструкциите и след това съобщи на хората си най-важното — специалният екип на ФБР за действие в екстремни ситуации вече лети насам.
Клаудия Балантайн видя как хеликоптерът закръжи зад дърветата, огледа насъбралото се множество и се обърна към секретаря си:
— Време е да започваме. Доведи Боб, когато хеликоптерът се приземи.
Сетне започна да изкачва стълбите към платформата.
— Дий…
— Стой далеч от него, Холис.
— Това няма да помогне, Дий. Кроуфорд ми разказа за теб и татко; за това, че сте сред основателите на ОМЕГА. Ние знаем коя е мишената. Кроуфорд няма да позволи на Клаудия Балантайн да се изкачи на онази сцена.
С мъчително усилие Холис си наложи да съсредоточи вниманието си изцяло върху Уайли. Видя поражението и съжалението в очите му и си помисли, че за нея никога повече нямаше да бъде онзи Дий, който я бе отгледал. Може би един ден ще го разбере, но единственото, което искаше сега, бе да спаси живота му.
Стрелна с поглед Майстора, който бе застанал неподвижен, готов за стрелба. Дали Уайли все още можеше да му заповядва? Холис си припомни колко бързо и безжалостно Майстора бе извършил убийство в Париж. Той се подчиняваше на заповедите.
Издадена ли е заповед и за моето убийство, Дий?
Младата жена отпъди мисълта. Трябваше да спечели време — това бе всичко, от което се нуждаеше сега. Колкото по-дълго успее да удържи Майстора да не натисна спусъка, толкова повече Кроуфорд имаше шанс да успее. Сам бе единствената надежда за оцеляване — както за нея, така и за Клаудия Балантайн.
Холис пъхна ръка в джоба си. Уайли все още държеше пистолета й, насочен към нея.
— Не знаеш колко много съжалявам — тихо рече той. — През всичките тези години, които прекарахме заедно, Марта никога не узна за другата ми… работа. Направих всичко, което бе по силите ми, за да предпазя и теб.