Думите й бяха като изстрел в тъмното, но изразът на лицето му подсказваше, че е улучила целта.
— Опитах се да му обясня, че трябва да използваме всички ресурси, с които разполагаме — промълви Уайли. — Обаче това беше грешка. Животът на баща ти се ръководеше от съвестта му. Ако трябва да бъда откровен докрай, той се готвеше да ме предаде. Знам, че няма да ме разбереш, но нямах друг избор, освен да го спра.
— Не само него! — извика младата жена. — През този ден ти си убил майка ми и още един човек.
— Той беше свръзката на баща ти във френското правителство, негов много близък приятел, на когото Алек бе решил да се довери. Твоята майка… това бе негова грешка. — Уайли посочи към Майстора. — Накарах го да плати за това с петнадесет години от живота си.
— Накара и мен да платя, Дий! — изкрещя Холис. — Отрови целия ми живот с тази лъжа!
— Нямах друг избор — отвърна Уайли. — Използвах смъртта на Алек като извинение да се оттегля от ОМЕГА. Но като си тръгнах, отнесох със себе си много тайни и създадох собствена версия на ОМЕГА. Организацията ми бе много по-малка — в началото дори бях съвсем сам — но не по-малко мощна. С течение на годините успях да се свържа с доста високопоставени хора, които споделяха моята гледна точка; те бяха готови да поемат същите рискове, с които аз се бях нагърбил, за да се гарантира световният ред. Една от причините моята ОМЕГА да бъде толкова ефективна се криеше в това, че бяхме готови да действаме с всички средства, а не само да стоим и да наблюдаваме. Работата на убийците е да убиват. Ала ние бяхме тези, които подбираха целите и насочвахме изпълнителите.
Той замълча, преди отново да я погледне в очите.
— Единствено смъртта може да сложи край на войната, Холи. Живите винаги продължават да се борят.
Робърт Балантайн бе на края на силите си, когато достигна до навесите.
Сенаторът се обърна назад и видя агентите от специалните служби, които тичаха след него. Бяха млади и атлетични и след секунди щяха да го настигнат.
Балантайн се огледа отчаяно и откри спасителния изход. Дробовете му изгаряха, ала той прекоси тичешком ливадата пред редиците със столовете, където бяха седнали гостите. Когато стигна до централната пътека между столовете, чу как хората се развикаха, надигнаха се от местата си и започнаха да го аплодират. Тогава някой изкрещя.
Задъхан, Балантайн се спря и се озърна; пистолетът все още бе в ръката му. Гостите сигурно го бяха видели, защото тези от първите редици наскачаха и панически побягнаха от него.
А там бе жена му, която в този миг прекосяваше сцената. Клаудия се обърна, за да разбере какво бе причинило тази суматоха.
Един ужасен, изпълнен с безкрайна мъка вик се изтръгна от гърлото му.
— Клаудия!
— Балантайн се намеси — каза Майстора.
— Това проблем ли е? — сърдито попита Уайли.
— Разбира се, че не.
Холис вида как Майстора се изви около металната рамка на прозореца, подобно на котка на края на покрива. Беше напълно спокоен и съсредоточен, а пръстът му бавно свали предпазителя.
Тогава чу бумтенето. Стори й се, че чува шум от крилете на някаква огромна праисторическа птица, кацаща на върха на Статуята. Хеликоптерът попадна в полезрението й и закри небето пред прозорците. Кроуфорд бе застанал на металната шина, превързан с колан през кръста, с автомат в ръце.
Прозорците на короната на Статуята експлодираха. Холис се хвърли на пода, но успя да види, че Майстора също залегна. Уайли отскочи към стъпалото под площадката.
Внезапно хеликоптерът изчезна от погледите им. Холис видя как Майстора се надигна, извади пушката през счупения прозорец и стреля два пъти към хеликоптера. После измъкна от сака малка метална кутия и здраво я закрепи на гърдите си. Продължаваше да се усмихва дори в мига, когато натисна двата бутона.
Джейкъб трескаво натискаше педалите, за да завърти хеликоптера и отново да се приближи към короната. Докато маневрираше, забеляза отвор от куршум в плексигласа от дясната страна на челото му. Лицето на Кети изплува в съзнанието му.
— Мислех, че си добър стрелец! — изкрещя той на Кроуфорд.
Кроуфорд още висеше отвън, стъпил върху металната шина, а силният вятър го блъскаше в гърдите. Държеше автомата здраво притиснат към бедрото си. Погледът му бе прикован в Статуята. Прицели се в короната, докато Джейкъб внимателно превключваше уредите на командното табло. Тъй като прозорците бяха счупени, Кроуфорд ясно виждаше вътрешната страна на короната. Майстора беше ненадминат стрелец, но неговият снайпер не можеше да се мери по скорострелност с автомата на Кроуфорд.