Джейкъб увеличи скоростта на хеликоптера и в този миг се разнесе гръм. Погледна надолу и видя как фериботът на кея се обви в кълбо от пламъци и дим.
Извъртя хеликоптера, за да избегне ударната вълна и точно тогава видя как на 130 метра под него една от сградите се взриви.
— Какво, по дяволите, става там? — изкрещя той, когато Кроуфорд се изкачи обратно в кабината.
— Отвлича вниманието! — задъхано изрече Кроуфорд. — Не мисли, че Майстора е приключил. Това е част от плана му. Да се върнем обратно!
Експлозиите вцепениха и без това изплашените гости. Някои се свлякоха на колене, съборени от ударната вълна; други обърнаха столовете и залегнаха зад тях. След като отмина първоначалният шок, отвсякъде се разнесоха писъци и викове. Хората се блъскаха в отчаяните си опити да избягат.
Робърт Балантайн продължи да тича. Беше само на няколко метра от сцената, когато срещу него връхлетя тълпата от бягащи журналисти. Отчаяно се опита да си проправи с юмруци път до жена си, която бе залегнала зад катедрата.
— Клаудия!
Видя как тя се огледа в тълпата, видя облекчението в очите й, когато погледите им се срещнаха. И тогава понечи да се надигне.
— Не! Остани долу!
Ала думите му никога не достигнаха до нея…
Балантайн се хвърли към сцената. Внезапно бе съборен върху стъпалата. За миг остана без въздух в гърдите. Сетне простена, завъртя се и запълзя нагоре по стълбите.
— Застреляй я! Веднага.
Холис вдигна глава, стресната от ледения тон на Уайли.
Той стоеше на няколко метра от нея. Вятърът свиреше през счупените стъкла и рошеше косата му. Приличаше на капитан, застанал на мостика, борещ се с бурята.
— Застреляй я!
Майстора отново зае позиция за стрелба, опитвайки се да задържи неподвижно цевта на пушката въпреки вятъра.
Холис се раздвижи, сетне извика, когато счупените стъкла се врязаха в дланите на ръцете й.
Уайли насочи пистолета си към нея.
— Не мърдай, Холи. Моля те.
Ядосана от своята безпомощност, младата жена се сви назад. Втренчи се в свития си юмрук и си припомни… за нещо, което Джейкъб й беше дал. Погледна двамата мъже: Уайли се бе концентрирал единствено върху Майстора, а Майстора — върху целта си. Холис предпазливо сведе очи и бавно изтегли капачката на „червилото“, скрито в ръката й.
Погледът й отново се насочи към двамата мъже точно в момента, когато две неща се случиха почти едновременно: Доусън Уайли се извърна от нея и насочи пистолета си към Майстора. В същия миг Майстора натисна спусъка.
Робърт Балантайн достигна до най-горното стъпало и олюлявайки се, успя да се изправи на крака. Разтвори широко ръце и се хвърли към жена си. Беше само на няколко метра от нея, уверен, че ще успее да я спаси. Трябваше само да я сграбчи в прегръдките си и двамата да скочат от сцената. Това никога нямаше да изкупи греха му, но поне малко щеше да намали безкрайната му вина.
— Робърт…
Дори в този миг на паника и страх гласът й звучеше все така сладко. Балантайн се взря в лицето, което му бе дарило толкова много радост и щастие. Пръстите му почти докосваха бузата й. Топлият й дъх помилва врата му, докато той обвиваше ръце около нея, за да я защити с тялото си. Ала никога не чу вика й, нито разбра с какво отчаяние тя се опитваше да го задържи в прегръдките си, докато той се свличаше в краката й. В последния миг от живота си, прекрачвайки границата между живота и смъртта, безчувствен за куршума, пронизващ черепа му, Робърт Балантайн се помоли жената, която обичаше, никога да не узнае за неволното му предателство към нея.
Майстора стреля два пъти, толкова бързо, че Холис почти не чу първия изстрел. Но чу втория…
Майстора извъртя пушката си от прозореца и в същия миг натисна спусъка за втори път.
Гърлото на Доусън Уайли бе разкъсано и бликна кръв. От силата на куршума тялото му подскочи във въздуха и сетне се свлече до ръба на площадката, после се преобърна и се изтърколи надолу по спираловидната стълба.
Майстора не си направи труд да провери резултата от своята работа. Отдръпна се от прозореца и насочи пушката към Холис. Видя ужаса в очите й и поклати глава.