— Нима си мислиш, че Уайли бе дошъл тук, за да ми помогне? Или да види как ще избягам? Не. Смяташе да ме убие, след като изпълня договора.
— Да те убие? — немощно повтори младата жена.
— Вярваш ли на хороскопите? — Вгледа се в неразбиращото й лице. — Май дори не знаеш какво означава това. Няма значение. Обаче трябва да знаеш, че Уайли никога не ми прости грешката, че убих майка ти. Той само искаше да ме накара да повярвам, че ми е простил, но… Разбираш ли, той използваше всички нас: мен, теб, Макган. Дори и Балантайн. Планът му бе да ме застреля веднага след моя изстрел. Тогава щеше да съчини някаква история, че е герой, опитал се да спре убиеца, ала трагично е закъснял и фаталният куршум вече е бил изстрелян.
— Ами аз?
Майстора сви рамене.
— Вероятно Уайли не е смятал, че ще стигнеш толкова далеч. Ала след като го направи, ти се превърна в пречка за него, в заплаха за легендата му. Според теб какво би сторил той?
— Същото, което и ти искаше да направиш.
— Ти си наистина много смела, мис Фримънт, много умна и съобразителна. Поздравявам те за тези качества. Но сега, за мое искрено съжаление…
Майстора млъкна. Видя отблясъка от светлината. Идваше от златната капачка на червилото, което се изтърколи към него.
Погледът му отново се върна към Холис, която го гледаше втренчено.
— Върви право в ада, мистър Джоунс — тихо рече тя, миг преди гранатата „червило“ да експлодира в лицето на Майстора.
28.
Джейкъб за втори път насочи хеликоптера към короната на Статуята, когато забеляза гъстите кълба дим.
— Тя е взривила гранатата! — извика Кроуфорд. — Приближи се до Статуята максимално!
Джейкъб посочи към седемте лъча, стърчащи като кинжали от короната.
— Мислиш ли, че можем да се приближим дотолкова, че да я измъкнем оттам?
Въздушните потоци, създавани от перките на хеликоптера, ускориха разсейването на дима. Кроуфорд отново излезе навън, стъпи на шината с автомат на бедрото. Взря се напрегнато, за да улови някакво движение сред дима и видя една фигура, надвесена навън през прозореца.
— Това е тя! — изкрещя той. — Включи мегафона!
Гласът на Кроуфорд се извиси над воя на турбините.
— Холис, добре ли си? Ранена ли си?
Видя я как вдигна глава и се втренчи в него.
— Там ли е Майстора? Още ли е жив?
Тя посочи към стълбата зад гърба си.
— А Уайли?
Холис се изправи, а сълзите се стичаха по лицето й. Поклати глава.
— Стой там. Идвам за теб.
Кроуфорд се върна в кабината.
— Приземи хеликоптера колкото може по-близо до входа на Статуята.
— Боже мой! Погледни какво става там! — Джейкъб посочи надолу.
Фериботът „Мис Ню Йорк“ гореше в пламъци край кея. Противопожарният катер се беше насочил към него с пълен ход, изливайки струи вода върху пламъците.
Магазинът за сувенири на острова продължаваше да гори. Пожарът бе обхванал съседното кафене. Кроуфорд видя дребните фигури на рейнджърите, тичащи край този огнен ад с маркучи в ръце. Може би щяха да успеят да ограничат разпространението на пожара, но за да го потушат, бяха необходими още един противопожарен катер или хеликоптер, пръскащ водна струя.
Гостите се бяха скупчили край брега, втренчени в страшното зрелище. Кроуфорд си представи ужаса им — бяха изолирани на острова, а пламъците пълзяха към тях. В този миг зърна в далечината още един ферибот, порещ вълните. От палубата му долетя мощният звук на корабната сирена, което мигновено предизвика радостно оживление сред тълпата.
Джейкъб насочи хеликоптера надолу, машината полетя хоризонтално към площадката и се приготви за кацане върху открития терен край пилона със знамето.
— Каква дяволска каша!
— Точно това е искал Майстора — рече Кроуфорд. — Това е неговият билет за измъкване.
Димът се бе разсеял. Счупените стъкла хрущяха под подметките на Холис, докато тя си проправяше път към спираловидната стълба. Спря се, когато стигна до сгърченото тяло на Уайли и с мъка отклони поглед от широко отворените му безжизнени очи. Внимателно го прекрачи и се огледа, търсейки вратата на аварийния асансьор.
Кабината я нямаше, но тя чу шума на машините, идващ някъде отдолу.
Холис се надвеси над шахтата и се взря в тънещата в полумрак бездна. В съзнанието й изплува лицето на Майстора.
Нямаше представа колко време бе минало, когато отново чу шума на асансьора. Този път бе по-силен. Кабината се изкачваше нагоре.