— Той е знаел, че във водите около острова ще попадне на някой наивен яхтсмен. Нали е пристигнал на острова подготвен, с леководолазен костюм?
— Вие двамата трябва да сте много предпазливи сега — обади се отново Джейкъб.
— Той няма да ни преследва повече — обади се Холис.
— Сигурна ли си?
— Да. Това не е в неговия стил. Вече няма откъде да потърси помощ. По-скоро ще предпочете да се върне в някое от своите убежища.
— Все пак не е зле да проверим пътниците, напуснали страната от летището в Нюарк — предложи Кроуфорд. — Но без да намесваме полицията.
Холис улови напрегнатите погледи, които си размениха двамата мъже. Тя знаеше, че Кроуфорд и колегите му от ОМЕГА, както и шефовете от Държавния департамент ще се постараят да потулят всички сведения относно гибелта на Балантайн, за да не разгневят Белия дом. Но Джейкъб не беше обвързан с политиците от Вашингтон.
— Помниш ли какво ми заяви, когато се върнахме в апартамента? Тогава ми се оплака, че най-трудно ще бъде да обясниш на вдовиците защо са загинали момчетата от твоя екип — предпазливо започна Холис.
Джейкъб стисна юмруци и въздъхна:
— Понякога няма нищо по-трудно от откровеността. Ако измисля някаква друга версия, ти може да пострадаш — заяви той на Кроуфорд. — Може би ще е най-разумно аз сам, без твоята помощ, да продължа преследването. За мен няма нищо по-важно от това. За съжаление още там, в Бедфорд Хилс, пропилях шанса да го заловя. Споделих с комисаря подозренията си, че не е изключено третото лице в играта да се окаже отрицателният герой. Сега, при разпитите, ще бъда принуден да твърдя точно обратното: че сведенията от Париж са се потвърдили, че в онази нощ в Бедфорд Хилс са се укривали двама опасни терористи. И че никой не знае къде са избягали.
— А комисарят ще повярва ли на тази неочаквана промяна в твоята версия? — попита Холис.
— Трудно е да се каже. Но звучи правдоподобно, нали? Ще погребем момчетата с всички почести. Те заслужават това. Но ние, останалите, ще продължим преследването. Искам да се споразумеем с вас двамата за нещо: каквото и да се случи занапред, ще ме информирате, както и аз вас.
Кроуфорд кимна, след което побърза да му напомни:
— Провери списъците на летището в Нюарк, Хари. Твоите хора трябва да преровят всички сведения от паспортните гишета и митническия контрол. Наистина, не знаем сега под какво име ще се подвизава той, но все пак може да се доберем до някаква следа.
Кроуфорд и Джейкъб продължиха да уточняват плановете си, а Холис излезе от стаята. Беше й студено, чувстваше се уморена, нуждаеше се от горещ душ. В гърдите й се бе наслоила потискаща горчивина — след толкова много кръв Майстора все пак бе успял да се изплъзне. Младата жена се съмняваше, че някога някъде ще успеят да го заловят. Защото ще бъде истинско чудо, ако опитен професионалист като него допусне още една грешка.
Холис затвори вратата на банята, пусна топлата вода и смъкна дрехите си. Горещите струи успокоиха тръпнещите й крайници; сапунът и шампоанът й помогнаха да се освободи не само от праха, но и от умората. Ала нищо не можеше да изтрие кошмарните сенки от последните събития.
Някой почука на вратата. До слуха й достигна гласът на Кроуфорд, приглушен от шуртенето на водата.
— Влез — каза тя.
Чу как вратата се отвори. През пролуката между завесите на душа тя видя как Кроуфорд се спря пред умивалника, изми се и се загледа в огледалото. Изглеждаше уморен.
За кратко остана неподвижен, после разкърши ръце.
Холис си спомни за Уоли, проснат на бетонния под на парижката гара; след това в паметта й изплуваха зловещите кадри от телевизионния репортаж, показващи съвсем отблизо носилките с труповете сред опожарените дървета в Бедфорд Хилс. Вече знаеше какъв ужас всява в душата гледката на загинали хора, с които само допреди миг си общувал. Може би само тя разбираше нещата така, може би прекалено страстно реагираше винаги, когато нещо застрашаваше човешкото щастие… Може би тъкмо това я накара да дръпне завесите с решителен жест.
Младата жена забрави, че е без дрехи. Не се поколеба дори за миг, нито се дръпна, когато той вдигна очи към нея. Вместо това протегна ръка към него, без фалшив свян, така, както тя като жена понякога бе копняла някой мъж да посегне към нея. Полека, без да бърза, смъкна дрехите му. После го заведе под душа. Докосна се нежно до него. Пръстите й галеха всеки милиметър от кожата му. Холис усети как напрегнатата му плът започна да се отпуска.