Холис замълча за миг.
— Сам ми каза още, че ги наричали „les petites poules“. Poule означава „пиленце“ на френски, но на жаргон значи „проститутка“.
Тя погледна към Тайло.
— Когато бях с Пол — той ме караше да правя разни неща. И тъкмо в тези мигове той ме наричаше „ma petite poule“. Това съм била аз за него — представял си е, че съм проститутка от висока класа.
Тайло хвана ръката й.
— Всичко е наред, защото вече нямам никакви илюзии за него. За щастие той си отиде завинаги.
— А какво ще стане с работата ти в консулския отдел?
— Държавният секретар обеща да се погрижи за това. Официално аз съм в отпуск по семейни причини поради смъртта на Доусън Уайли. Но неофициално никой не очаква да се върна в посолството. Колкото до Пол, убийството му ще си остане неразкрито и няма да има разследване.
— Значи всичко се нарежда — рече Тайло. — Повярвай ми, имам опит в тези неща. Вече съм преживяла нещо подобно. — Погледна часовника си. — Време е да тръгвам.
Двете жени влязоха в апартамента, минаха през кухнята и се озоваха в коридора, където Тайло си бе оставила палтото. Тя посочи сложната и модерна алармена инсталация.
— Не съм виждала подобно нещо.
Холис я поведе обратно към кухнята. Отвори вратата на килера и натисна един бутон, скрит зад ключа за осветлението. Шкафът с лавици, върху които бяха наредени консервени кутии и бутилки, се завъртя около оста си и зад него се показа скривалище, пълно с пистолети, автомати, пълнители и гранати.
Тайло сви устни.
— Такова нещо пък изобщо не съм виждала, макар че в Белия дом също има няколко доста интересни скришни местенца.
— Как се чувстваш, като работиш за президента? — попита я Холис, щом двете отново се върнаха в коридора.
Когато Тайло посегна към палтото си, сакото на костюма й се разтвори и се видя кобур с Магнум-357 в него.
— Понякога е доста забавно — усмихна се тя. — Хората още не могат да повярват, че Клаудия Балантайн е президент…
Поклати глава и добави тихо:
— Ако някога разкрия това, което ти ми каза, едва ли ще ми повярват. Но Доусън Уайли е бил абсолютно прав: тя спечели изборите с фактора „Джаки Кенеди“.
— Никога не съм предполагала, че може да стане така — призна Холис.
— Едва ли и някой друг е предполагал. Изборите бяха след по-малко от два месеца. Балантайн бе обявен за национален мъченик. Политиците не разполагаха с друг кандидат, който да заеме мястото му. Сигурно е било доста смущаващо за партийните шефове да приемат жена и според мен по-голямата част от тях едва ли са вярвали, че тя има някакви шансове. Обаче Клаудия много енергично се намеси в предизборната надпревара. Тя вече имаше на своя страна доста от избирателите — симпатизантите на движението „Напред, Америка!“. След като стартира кампанията си, цялата страна се влюби в нея. Съперникът й нямаше шанс.
— Ами какво стана с разследването на убийството на Балантайн? Сега тя е президентът. Може да застане начело на разследването и да го направлява. Ако се порови достатъчно надълбоко, може да достигне до истината.
Тайло пъхна ръце в джобовете на палтото си.
— Клаудия не знае, че съпругът й е имал връзка с Доусън Уайли. Дори не подозира, че го е познавал. Името на Уайли фигурираше в списъка на най-щедрите спонсори, но там има стотици хора, които тя не познава. А след смъртта на Уайли…
— Сигурно иска да знае кой е убиецът, да го открие и да го изправи пред съда. Ала освен това трябваше да победи. Терористите все още са заплаха за нас, но те се научиха да не афишират успехите си. А ние пък разбрахме, че трябва да свикнем да живеем с мисълта, че има тайни, които никога няма да се разкрият.
— Но… но това означава, че ако държавният секретар, предишният президент, ти, аз и Сам никога не проговорим…
— … ще продължим да живеем като нормални хора — довърши Тайло.
Тя прегърна Холис.
— Благодаря ти, че ми разказа за Майстора. Най-после узнах кой е убиецът на баща ми.
— Ще научим останалото, когато го заловим — обеща й Холис.
— Вярваш ли? Изминаха осем месеца. Никой не е чувал нещо за него.