Холис отвори вратата и излезе в коридора заедно с нея.
— Той навярно вече си мисли, че е в безопасност. Може скоро да реши да излезе от мишата дупка, в която се е скрил. Ще се върне отново. Двамата със Сам няма да се откажем да го търсим. Никога.
Тайло слезе две стъпала и се обърна.
— Ако се имаш нужда от нещо… Каквото и да е…
— Нужно ни е само едно: той да сгреши. Поне веднъж.
Кроуфорд не се върна през следващия половин час. Беше напуснал апартамента малко след пристигането на Холънд Тайло, за да остави двете жени да побъбрят на спокойствие.
— Миришеш на бира — прегърна го Холис.
Той я целуна.
— Наблизо има един бар, в който се отбиват доста полицаи. Човек не знае какво може да узнае, ако седне при тях с халба бира в ръка.
Все още прегърнати, двамата се отправиха към кухнята.
— Не си ли гладен? — попита го Холис.
— Не искаш ли да излезем?
— Много мило предложение. Да, мисля, че нямам нищо против.
Холис влезе в спалнята, за да вземе коженото си яке.
Кроуфорд я чакаше на стола до масата в кухнята, с вестника в ръка.
— Да вървим.
Но в този момент иззвъня телефонът. Вторият апарат в жилището им, свързан към кодираната линия — линията за пряка връзка с екипите на ОМЕГА.
С пребледняло лице Холис пристъпи към апарата.
— Ало?
Тя изслуша началните фрази, след което се обърна през рамо към Кроуфорд:
— Сам е тук, до мен. Изчакайте да включа високоговорителя.
Гласът на Хари Джейкъб проехтя в кухнята. Чуваше се дори и бебешкото гукане, долитащо някъде зад гърба му.
— Кети отиде до магазина, така че сега аз съм дежурен край люлката на Вини — обясни Джейкъб. — Ох, да, май отново ми намокри ръкава.
Успокоена, Холис се засмя. Очевидно Хари Джейкъб се бе обадил само за да си побъбрят, но в бързината бе сбъркал номера.
— Съжалявам, Хари, че пак си пострадал — отвърна тя. — Крайно време е да свикнеш с бебешките номера.
— Да, да, така е. Но не се обаждам, за да хленча на рамото ти. Имам вести от нашия човек.
Усмивката на Холис замръзна.
— Би ли го повторил, Хари?
— Нали знаеш, че изпратих описанието му на неколцина от моите доверени хора из цялата страна? Без да обяснявам кой е той и защо се интересувам от него. Е, попаднахме на един наркотрафикант, но от по-дребен калибър, живеещ в Квебек, специализирал се в пренасяне на колумбийски наркотици през границата между Щатите и Канада. Задържан е за побой, може би заради спорове около цената на стоката. Оказа се, че този тип си спомнил за някакъв мъж на средна възраст, който се навъртал около френско-канадската общност. Бил доста сдържан, саможив и мълчалив. Но най-любопитен бил фактът, че не говорел с акцента, типичен за хората с френско-канадски произход. Освен това описанието съвпадало с лицето му.
— Успя ли да уредиш да го снимат? — прекъсна го Кроуфорд.
— Ще получиш копието по факса най-късно след десет минути. Но от сега мога те уверя: това е Майстора.
— Ще вземем първия самолет за Маями — намеси се Холис. — Мисля, че има полет в…
— Не си прави този, труд. Излишно е. Данните за новата му самоличност вече са въведени в компютъра. Сега се нарича Жан-Люк Савар. Открихме, че си е купил билет за Париж, за директния полет от Маями. Ще лети с Еър Франс, с полет 26. — Сърцето й прескочи един удар. — Не вярвам, че ще решите да го заловите още там, на летището. Кой знае каква бъркотия ще се получи… Ще възникнат юридически проблеми, човешки права, дипломатически усложнения. Освен това съм слушал, че французите още се увличали по своите средновековни методи за ликвидиране на инакомислещите. С брадва или с гилотина, или какво ли още не…
Тя остави слушалката. До слуха й едва достигаше гласът на Кроуфорд, който от втория телефонен апарат уточняваше с Хари Джейкъб подробностите около заминаването на Майстора.
В съзнанието й отново изплуваха мъчителните спомени от преживяното на летището „Шарл дьо Гол“. Пак я завладя вцепеняващият страх, отново по гърба й пропълзяха ледените тръпки. Но след малко тя тръсна глава и изправи рамене. На всяка цена трябваше да преодолее пристъпа на паника. Този път всичко щеше да бъде съвсем различно.
— С колко време разполагаме? — запита тя Кроуфорд.
— Според разписанието самолетът ще се приземи след четиридесет и две минути.
— Сигурно е „Боинг 747“ — промърмори тя. — Да предположим, че Майстора лети в туристическия салон… там е доста по-неудобно, но нали ще се старае да не привлича вниманието? Освен това пътниците от този салон слизат най-бързо от самолета. Ако се нареди сред първите пред изхода… И нали никога не пътува с багаж, ще може да се измъкне доста бързо. Обаче все пак остават гишетата за паспортни и митнически проверки. — Тя погледна към Кроуфорд. — Сам, мисля, че ще успеем да го пипнем.