Сега Тесие работеше за същите господари. Именно той бе дал обявата през декември в „Интернешънъл Хералд Трибюн“: „Търси се майстор…“, след което бе отлетял до Маями с новите инструкции. Налагаше се да се срещне лице в лице с него не само за да уточни детайлите по прехвърлянето и канала за връзка: следващата задача на Майстора трябваше да бъде във Франция и Тесие трябваше да му покаже жертвата. Припомни си за последния неуспех на Макган и се закле, че никога няма да допусне подобен провал.
— Ето я — обади се Тесие.
Майстора погледна през прозореца и видя Холис Фримънт на тротоара. Почти усещаше разочарованието и гнева й.
— Можеш да се заемеш с нея. Или с двамата, но след като свършиш — подметна Тесие.
— Когато свърша, това ще означава, че те не са успели да ме спрат — отвърна Майстора. — Не е необходимо да избързваме.
Тесие сви рамене. Не му се искаше да оставя работата недовършена.
Майстора си помисли, че Тесие не го разбра. Чудесно. Този французин не знаеше нищо за хороскопа на Дебелия Ли. Предупреждението беше много ясно: стой далеч от момичето и мъжа до нея, иначе успехът и бъдещето ти няма да бъдат гарантирани.
По-късно щеше да има време да разчете наново разположението на звездите и небесните сили, за да реши какво да прави с тази забележителна млада жена, чиято съдба толкова удивително се преплиташе с неговата.
Кроуфорд я откри навън, загледана в таблото с разписанието.
Претърсването на терминала и летището се оказа само загуба на време. Майстора бе изчезнал, без да остави следа след себе си. Трябваше да се обадят в Маями и да поискат копие от списъците на излетелите пътници. Кроуфорд вече се бе свързал с Джейкъб и разследването бе започнало. Чакаха ги дълги дни и нощи.
Сам си каза, че тя изглежда чудесно — с коса, разрошена от вятъра, с чисти очи, зареяни някъде в далечината.
Гласът й прозвуча твърдо:
— Той има работа тук, Сам.
— Да.
— Може би не в Париж, но някъде във Франция.
— Ще проверим разписанието на всички политически конференции и срещи. Ще ни отнеме време.
Тя се обърна към него.
— Мислиш ли, че той иска да го заловим? За това ли е изпратил камеята?
— Искал е да знаеш, че не те е забравил. Ти бе единствената личност в целия свят, която едва не го провали.
— Когато Пол ми даде камеята, той ме предаде — рече Холис.
Извади бижуто от джоба си, разчупи запоения ръб с малко джобно ножче и подаде камеята на Кроуфорд.
— Празна е — каза младата жена. — С това ми казва, че всичко между нас двамата е свършено. Предлага ми примирие.
Кроуфорд видя как Холис затвори капачето на камеята. Сянката на онзи отдавна отминал летен следобед за миг замрежи погледа й.
— Не мога да приема предложението му. Никога няма да му простя и да забравя.
Погледна към съпруга си:
— Трябва да го намерим, Сам.