Но кой може да го замени?
— Разкажи ми нещо повече за този шофьор — подкани го Макган.
— Името му е Емил Льоклерк. От двадесет години работи в „Креди Лионе“ като счетоводител. Типичен чиновник, семеен, тих и скромен човечец, който никога, абсолютно никога не е имал контакти с Бошан.
— А с френските специални служби?
— Никакви контакти, поне според нашите компютри. — Тесие замълча за миг. — А какво „казват“ твоите компютри, Пол?
Макган примигна замислено.
— Според нашите сведения този Бошан не се е познавал с Льоклерк. И въобще не е поддържал контакти с когото и да било от банката „Креди Лионе“. Всичките му сметки са в „Банк Насионал дьо Пари“, а освен това той е предпочитал да ползва услугите на борсовите брокери.
— Хм, това никак не ни улеснява — кисело промърмори Тесие и смутено пооправи отдавна демодираната си вратовръзка. — Но вече няма за кога да чакаме. Утре трябва да се извърши размяната. Длъжен си да намериш достоен заместник на Бошан, някой, който да…
— Ще се постарая — прекъсна го нетърпеливият французин.
— А какво ще кажеш за изгубения формуляр, имам предвид молбата за виза до Имиграционната служба?
— Нали ти казах, че и за това ще се погрижа. Ще съставим нов документ. — Макган отговори с тих, но решителен тон, който веднага накара Тесие да се откаже от останалите си въпроси. — Междувременно, постарай се да разбереш какво е станало с изгубения формуляр. Трябваше да бъде у Бошан. Ако е попаднал в полицаите, могат да стигнат до следите на нашия човек.
— Но името, вписано в документа, нищо няма да им помогне. Той няма никаква връзка с…
— Все пак направи всичко възможно, за да я откриеш. Знаеш, че никак не обичам недовършената работа.
Американецът се надигна — сигурен признак, че аудиенцията е приключила. Но успя да си наложи гласът му да прозвучи приятелски:
— А след това се прибери при жена си. И чакай да ти се обадя. Днес е вторник, нали? Нали всеки вторник се отбиваш при любовницата си?
Тесие се ухили и се запъти към вратата.
— Прекалено много знаеш за мен, Пол — рече той на сбогуване.
Макган се намръщи и отиде да отвори прозореца. В кабинета все още се усещаше досадната миризма на потта и евтиния одеколон на Тесие. Откъм оградата около градината на посолството нахлу досадният шум на уличното движение по „Шанз Елизе“.
Сепна го тиктакането на стенния часовник, останал от дядо му. След няколко минути успя да се успокои. Опита се да забрави досадното посещение на Тесие. Трябваше да мисли за много по-важни задачи, трябваше да се погрижи за погребението на своя подчинен.
Един ден, беше преди три години, когато звездата на Макган започна да изгрява по-ярко дори от Халеевата комета, внезапно му телефонира един от заместник-министрите на Ке д’Орсе. Макган вече няколко пъти бе имал работа с него — двамата мъже често си бяха разменяли поверителни досиета — и досега беше смятал, че се разбират отлично.
Но сега, при този развой на събитията, нищо чудно да се окаже, че се бе излъгал.
Срещаха се в един апартамент в хотел „Негреско“ в Ница, където Макган обикновено прекарваше ваканциите си. След първите няколко минути, посветени на най-новите сплетни в средите на висшата политика, французинът се извини и припряно напусна хола на хотелския апартамент, а от спалнята внезапно излезе мъж на средна възраст, без особени белези.
Появата на непознатия изненада Макган и до известна степен го развесели. Мъжът приличаше на дребен бизнесмен със съмнителна репутация и му бяха необходими доста усилия, за да предразположи към разговор американския дипломат. Макган се запита какво ли ще поиска непознатият от него. Нищо, както се изясни след обърканото му встъпление. На всичкото отгоре се оказа, че не е французин, а американец.
Но съвсем скоро започнаха да се сипят изненадите, до една неприятни. Мъжът изуми Макган с познанията си относно най-компрометиращите детайли от кариерата му — и то точно тези, за които Макган смяташе, че са завинаги изтрити от досието му: оплаквания от шефовете му до Вашингтон, в които се поставяха под съмнение моралните му качества, намеци за неясни сделки с френските власти, свързани с доста щедри подкупи. Цитиран бе и онзи досаден случай, когато една от машинописките се бе оплакала от него с обвинение в сексуален тормоз. Тогава Макган едва бе успял да отклони заплахата от наказание. Жената веднага бе върната в Щатите.