В ъгъла бе клозетът, скрит зад набързо сглобена талашитена преграда. Майстора отвори подвижния параван, служещ за врата, измъкна малък куфар и комплект връхни дрехи, поставени на закачалка и покрити с найлонова торба.
Сложи ги върху леглото, после наля вода в чайника и включи котлона. Съблече се и внимателно пребърка всички джобове на палтото и на костюма си. Остави на бюфета монетите, ключовете и фалшивите паспорти. За застарял скитник тялото му изглеждаше изненадващо гъвкаво, стройно и мускулесто. Сега движенията му бяха прецизни, без нито един излишен жест, без сянка на колебание или умора.
Голият мъж изля врялата вода от чайника в мивката, добави от студената и пусна вътре парче сапун. След това отново напълни чайника и изтърка ръцете и лицето си с коравия сюнгер, изплакна се, после още веднъж ги изми. Вдигна очи към нащърбеното огледало над мивката. Оттам го гледаше ново лице, различно от похабените черти на скитника.
Изтри се с изхабената кърпа и отвори куфара. Измъкна оттам чисти чорапи, бельо, вратовръзка и чифт солидни, тъмночервени туристически обувки. Смъкна найлона от закачалката и посегна към ризата. Облече панталоните и спортното сако от туид. Малко го забави само връзването на вратовръзката, защото беше отвикнал. Накрая измъкна гребена от горното чекмедже на бюфета и грижливо се среса, оглеждайки се в огледалото.
Сега приличаше на провинциален учител или на треторазреден професор, скаран с модата.
Майстора коленичи и повдигна с лявата си ръка единия от четирите крака на леглото. С дясната си ръка го отвинти. Отначало резбата поддаде неохотно, но след малко кухият крак се завъртя по-леко. Мъжът внимателно спусна леглото на пода.
Майстора обърна нагоре кухия крак и измъкна от тръбата плътно пристегнат сноп банкноти — френски и швейцарски франкове, американски долари и свидетелство за раждане, попълнено с име, което съвпадаше с името на канадския паспорт. Срокът на този паспорт бе изтекъл, но не беше трудно да се удължи. Персоналът на канадското консулство в Париж беше съставен предимно от френскоговорещи канадци, а според рожденото свидетелство произходът на Майстора беше от Квебек.
Най-надълбоко в скривалището бяха укрити къс избеляла хартия, на който преди петнадесет години бе записан загадъчния телефонен номер 001-1-202-555-1647, и някакъв древен свитък, който изглеждаше много, много стар.
Мъжът остави съкровищата си върху плота на бюфета, отново завинти кухия крак към леглото и изгори хартията с телефонния номер в пепелника. Изсипа пепелта в мивката и пусна водата. Напъха банкнотите, канадския паспорт и свидетелството за раждане в джоба на сакото. Събра старите дрехи и ги мушна в окъсаната пазарска чанта зад вратата. По-късно и за нея щеше да се погрижи.
Почти готов за дългия път, Майстора се отпусна на ръба на леглото и внимателно прерови страниците, пожълтели и засъхнали с течение на времето. Черният китайски туш беше избледнял. Нямаше нито заглавие, нито подпис. Ръкописът беше на китайски.
Успя да го разчете, обаче се затрудни при тълкуването на сложните предсказания в стария хороскоп, изпълнен с описание на звездни конфигурации и неясни знамения. Астрологията, както и всеки друг метод за предсказване на бъдещето, изискваше непрекъснато практикуване, за да се постигне съвършенството. През последните петнадесет години съдбата на Майстора като че ли бе направлявана от някакъв невидима и загадъчна, но всемогъща сила, пред която дори и звездите се оказаха безпомощни, дори и когато се подреждаха точно според хороскопа му. Сега обаче влиянието на тази сила бе преустановено. Майстора едва ли можеше да си го обясни, макар че нищо друго не желаеше така страстно. Очевидно отново трябваше да потърси помощ.
Предсказването на бъдещето, основано на съвсем земни събития, определяни от петте основни елемента — огъня, водата, металите, дърветата и земята, беше много по-лесно за разбиране. Втренчил поглед в пожълтелите листа с надраскани по тях неясни тълкувания на хороскопа му, съставени според правила, изобретени преди три хилядолетия, Майстора реши, че отново се надига силата, която ще се противопоставя на всяка негова стъпка. А това беше много тревожно. Защото означаваше, че дълбоко в него се спотайва нещо загадъчно, което не е в хармония с петте основни елемента. В душата му се прокрадна неясно безпокойство, дори страх, макар че отдавна, много отдавна не помнеше да се е страхувал от каквото и да било.