Както трябваше да се очаква, той закъсня. Когато му отворих, изглеждаше дори по-самодоволен от обикновено, ако такова нещо изобщо беше възможно.
— Кой е станал със задника нагоре тази сутрин? — попита той. Не му обърнах внимание и го оставих да ме последва в дневната. — Не ми казвай, че не ми говориш, Доналд?
Обърнах се към него.
— Ще съм ти задължен, ако уредим въпроса бързо. И без това закъсня.
— Приемам, че си ме плеснал през ръцете за наказание. — Отиде до масичката с питиетата. — Не възразяваш, нали? Можеш и ти да пийнеш, ако искаш.
— Не, благодаря.
Въпреки че аз стоях прав, той седна и протегна краката си, докато отпиваше.
— Е, ще ми изповядаш ли какво не е наред или не? Лицето ти прилича на тоалетна чиния.
— Няма нищо. Просто имам много работа и колкото по-бързо си тръгнеш, толкова по-скоро ще се захвана с нея.
— Наистина сме в шибано настроение, а? Ако си ядосан, че закъснях, то е, защото изпратих Анна до тях, преди да дойда. Сега извинен ли съм, или желаеш бележка от майка ми?
— Искаш да кажеш, че Анна е била още в апартамента ти, когато ми се обади?
— Не се пули, Доналд. Тя беше под душа. Нищо не чу. И не съм й споменавал, че идвам при тебе, така че няма за какво да се тревожиш. — Протегна се. — Както и да е, трябва да се оплача. Очаквах една отморяваща сутрин в леглото, но тъпата кучка изведнъж бе обзета от чувство за вина и реши, че трябва да си тръгва. Успях да я изпраскам набързо под душа, след като ти се обадих, но това беше всичко. Мисля, че изпита угризения, задето толкова много й хареса. — Ухили се. — Това обаче не я притесняваше особено снощи, нали? Как ти се стори шоуто между другото?
Не отговорих.
— Хайде, кажи. Добре ли беше, или не? — Отместих поглед и ми се прииска този човек да се намираше всякъде другаде, но не и при мен. Ухили се. — Само не ме лъжи, че не ти е харесало. Твоята велика нощ! — В гласа му се долавяше подигравателна загриженост.
— Дойде да вземеш картината. Предлагам да го направиш и да си тръгваш.
— Къде ти е възпитанието, Доналд? Не те изгоних от апартамента си снощи, нали? Бъди любезен. Просто искам да се уверя, че всичко е било, както трябва, това е. Целта ми е да доставям удоволствие. Ако имаш някакви оплаквания, искам да ги чуя.
— Нямам.
Той истински се забавляваше.
— Боя се, че не ти вярвам. Хайде, Доналд, довери на чичо Зепо какво те притеснява. Виждам, че има нещо. Такъв съм си, чувствителен. — Зачака. Не отвърнах нищо. — Ако не ми кажеш какво има, ще ми се наложи да правя догадки.
Мразех игричките му.
— Нищо няма. Всичко беше чудесно.
— Аха, Доналд. Послъгваш. Може би съм забравил да направя нещо, това ли е? Опитах се да ти предложа избор, но предполагам, че вероятно съм пропуснал нещо. Ако си очаквал малко по-екзотично изпълнение, трябваше да ми кажеш. Не възразявам да изпълнявам поръчки.
— Скицата е на масата. Взимай я и изчезвай.
— Доналд, Доналд, не бива да се държиш така с някой, с когото току-що си споделил едно красиво преживяване, нали? — Придаде си силно загрижено изражение. — Не ревнуваш, нали? Това ли те притеснява? Не ти хареса да гледаш как някой друг оправя възлюблената ти. Това ли е?
— Трябва ли да играем на гатанки?
Ухили се.
— Да, боя се, че трябва. Получи, каквото искаше, и след като е съвсем ясно, че не ти е харесало, мисля, че ще е справедливо да ми кажеш защо. След целия тоя труд смятам, че заслужавам да знам. — Останах мълчалив. Зепо въздъхна. — Добре, щом няма да ми помогнеш, продължаваме с отгатванията. Да видим, ако не ревнуваш, какво друго може да е?
— Това ти е приятно, нали?
— Само се опитвам да помогна. Ако ти не си щастлив, и аз не съм щастлив. Така че, защо не си щастлив?
Искаше ми се да го изкарам от самодоволното му състояние.
— Защо не ми каза, че истинското ти име е Криспин?
Усмивката му изчезна.
— Не се прави на много умен, Доналд. Не ти отива.
— Май засегнах някой нерв.
— Не се самозалъгвай.
— Тогава значи няма да имаш нищо против, да разглася навсякъде как е истинското ти име?
— Не бих се правил на много умен задник на твое място. Не си в положение да си го позволиш.
— Така ли? Не виждам защо не.
Усмихна ми се злобно.
— Защото, ако ме прекараш, такъв ще ти забия в стомаха, че ще пропикаеш кръв. — Усмивката му стана по-малко напрегната. — Но се отвличаме от темата, нали? А защо не ти хареса представлението? Хайде, Доналд, какъв е проблемът? Не си ли го представяше така? — Извърнах се настрани. — Аха! Мисля, че сега аз засегнах болезнен нерв, прав ли съм?
Насилих се да не му правя удоволствието да му отговарям. Погледна ме цинично.