— Това не ме интересува. Искам да знам само ще ми сътрудничиш ли?
Кожата прошумоля и изскърца, докато се изтягаше върху дивана.
— Ами ако откажа?
— Не забравяш ли малкия проблем с някои снимки?
— Майната им. Сега няма да посмееш да ги използваш. Така че, повтарям, ами ако откажа?
Направих непроницаема физиономия.
— Тогава ще намеря друг.
— Мислиш, че можеш ли?
— Ще има известно неудобство, но не виждам защо не.
— Ами онова, което ми дължиш до този момент?
— Предполагам, че ще се споразумеем. Все пак тъй като няма да си свършил работата, за която първоначално те наех, вероятно сумата няма да е много голяма.
— Ами Марти?
— Ще го имам предвид. Но това беше странична работа, не главната.
Зепо поклати глава, подсмихвайки се.
— Доналд, невероятен си. Мръсник и то невероятен. Е, добре, нищо няма да ми стане. Щом искаш да гледаш твореца в процес на работа, кой съм аз, за да ти развалям удоволствието?
Тонът му беше снизходителен — възрастен, който отстъпва пред каприза на малко дете, — но не ми пукаше. Отпих от брендито, за да се успокоя и да скрия облекчението си.
— И все пак остава малкият проблем с Анна, нали? — продължи той. — Как предлагаш да действаме, за да не разбере, че е на сцената? Освен ако не си променил мнението си за това да я упоим?
— Не — отвърнах твърдо. — Нищо такова.
— Защо? Тогава няма да има нищо против, каквото и да правим. Дори ще можеш и ти да я изчукаш после, ако ти се прииска.
— Отвратително предложение!
Той се засмя.
— Помислих, че ще ти хареса. Не се безпокой, само се шегувам. Не смятам, че бих могъл да преглътна възможността за тройка с тебе. Но все пак ми се струва, че не е лоша идея да я упоим. Ще бъде много по-лесно.
— Не. За това не може да става и дума. — Не бях хвърлил целия този труд само за да видя Анна в наркотично вцепенение.
Зепо сви рамене.
— Окей. Беше само идея. Но докато говорим по този въпрос… — На ниската масичка за кафе имаше малка лакирана дървена кутийка. Той я отвори, извади огледало и известно количество бял прах. Наблюдавах го как раздели праха на две тънки линии върху огледалото и след като ми се усмихна, ги смръкна рязко — по една във всяка ноздра.
— Ооу. — Примигна няколко пъти, все още вдишвайки. — Това удря в целта. Искаш ли?
— Не, благодаря.
— Както желаеш. — Той върна огледалцето в кутията и я затвори. — Та какво казваше? Наркотиците отпадат.
— Предполагам, че това малко представление беше предназначено да ме разтревожи?
— Че защо ми е да го правя? Просто обичам да смъркам по малко, това е. Помага ми да мисля. Ако някога ти се прииска, между другото, обади ми се. Цените ми са приемливи.
Въпреки всичко бях шокиран.
— Искаш да кажеш, че продаваш това нещо? Че си търговец?
Той се усмихна развеселен.
— И двамата сме дилъри, Доналд. Търсене и предлагане. Но не се безпокой. Аз съм дилетант. Все още не съм стигнал дотам да го продавам на ученици. Само на един-двама приятели.
Запитах се какво ли още не знаех за него. Опитах се да скрия колко потресен бях, но трябва да го бе разбрал по изражението ми. Засмя се.
— Хайде, Доналд. Познаваш ме. Готов съм на всичко. Така човек успява да се прехрани, нали? Осигурява си и тези малки удоволствия. — Вдигна лакираната кутийка и я завъртя. — А този малък лукс не е евтин, повярвай ми.
Направих усилие да се успокоя.
— Онова, което правиш през останалата част от времето си, не ме засяга. Говорехме за Анна.
— Да, точно така, нали? Искаш да гледаш как я чукам, но по морални съображения не одобряваш използването на наркотици. Прав съм, нали? — Очите му бяха светнали — нещо, което бях забелязвал и преди. Сега знаех защо. Не възразих нищо. — Така че след като опиатите отпадат, как предлагаш да го направим?
Изхвърлих от ума си всичко останало и се отдадох на непосредствения проблем. Бях имал седмици да мисля върху него.
— Мога ли да разгледам останалата част от апартамента ти? — попитах.
След като ме беше развел из жилището и аз му бях обяснил идеята си, отново седнахме, за да обсъдим по-тънките подробности. За момента разногласията ни бяха забравени. Накрая Зепо кимна.
— Ясно. Ще се погрижа за това. Но ще ми трябват ден-два да го уредя.
— Няма значение. Имаме достатъчно време до уикенда. При положение че Анна наистина се окаже толкова податлива, колкото смяташ. — Мисълта предизвика у мен студена тръпка.
— Не се безпокой. Така е. — Беше напълно уверен.
— Сещаш ли се за нещо, което да сме пропуснали?