Зепо сви устни.
— Не — отвърна той след секунда. — Е, какво ще правим сега?
Почувствах в мен да се надига първата лека вълна на еуфория. Последните съмнения и страхове бяха изчезнали.
— Можеш да ни поканиш и двамата на вечеря — подсказах.
23
Сенките се издължаваха и вече не беше толкова горещо, когато свих в улицата, където живееше Зепо. Спрях на първото свободно място за паркиране, като се мушнах между един ситроен и някакъв мотоциклет.
— Мисля, че апартаментът му е малко по-нататък — каза Анна.
— Така ли? На кой номер сме?
— На двадесет и две. Той живее на петдесет и осем, нали?
— Да, права си. Не помислих. — Но вече бях изключил двигателя. — Е, нищо. Поне намерихме място за паркиране.
Излязохме от колата и извървяхме останалото разстояние до апартамента на Зепо пеша. Не беше далеч, но достатъчно, за да не се вижда колата ми добре, както забелязах, докато се качвахме по стълбите. Натиснах звънеца. След миг Зепо отвори вратата усмихнат.
— Заповядайте. — Миришеше силно на одеколон. Пропуснах Анна да влезе първа. Беше облечена с бяла блуза без ръкави, която стигаше едва до колана на широката й бяла пола. Когато се движеше, от време на време се виждаше тънка ивица загоряла плът. Тенът й беше малко избледнял, откакто се бе върнала от почивката, но последната седмица се оказа безоблачна и гореща и очевидно бе прекарала този следобед на слънце. Кожата й беше златиста и блестяща, а в косата й проблясваха медни оттенъци.
Последвах я вътре. Посрещна ни топъл аромат на готвено. Анна подуши.
— Нещо мирише хубаво.
— Това е от препарата за мебели. Ще ядем сандвичи.
Засмях се любезно и си пожелах Зепо да побърза й да ни предложи питие. Имах нужда от нещо, което да ми помогне да се отпусна. И Анна, и Зепо изглеждаха съвсем спокойни, но това едва ли беше учудващо. Прелъстяването не беше нещо ново за Зепо, а Анна все още не знаеше, че тази вечер щеше да бъде различна от всички останали. Аз обаче бях кълбо от нерви.
Когато краят на всичко наистина се виждаше, ми беше по-трудно от всякога да чакам търпеливо последните няколко дни да минат. Зепо се беше отбил в галерията сутринта след срещата ми с него и ни беше поканил двамата на вечеря в събота. Бях затаил дъх в очакване дали тя ще приеме, но изненадата всъщност сервира Зепо.
— Впрочем това е нещо като прощална вечеря — бе казал той. — В понеделник заминавам за Бразилия.
Това беше ново за мен.
— Ах ти, дяволски късметлия такъв! — рече Анна. — За колко време?
— Само за две-три седмици. Отново ще рекламирам бански. Исках да бъде в Блекпуул, но те настояваха да снимаме в Рио, така че нищо не можеше да се направи.
Изобщо не знаех как да разбирам цялата тази история. Зададох му въпроса по-късно насаме:
— Защо не ме предупреди, че ще заминаваш? — запитах.
— Защото не бях решил до тази сутрин.
— Искаш да кажеш, че няма да снимаш?
— Доналд, понякога схващаш изумително бавно. Точно така, няма да снимам. Ръсех лъжи.
— Защо? Защо да усложняваш нещата?
— Че аз усложнявам ли ги? Дори ще станат по-лесни. Това ще придаде на съботната вечер трогателността на раздялата. Раздялата е такава сладка мъка и всякакви подобни глупости. Освен това ще ми даде възможност да се оттегля от сцената после. Ще й попречи да ми досажда.
— Ами ако нещо не стане, както трябва? Ами ако не успееш да… да…
— Да я изчукам? — Ухили се. — Не се безпокой, ще успея. Не ставай бабичка, Доналд.
— Не ставам никакъв, просто съм предпазлив. Не ми се чака още три седмици. Не и сега.
— Няма да чакаш, казах ти.
Изведнъж ми хрумна една мисъл. Никога преди не ми беше идвала на ум и се ужасих, че бях пропуснал нещо толкова просто.
— И все пак, ако Анна не може?
— Какво значи това „не може“?
Имах чувството, че прекрасно знаеше какво имах предвид. Потърсих деликатен начин да го изразя.
— Имам предвид, ако е… ако е в неблагоприятното й време от месеца?
Зепо наклони глава и се подсмихна.
— Ако говориш за това дали няма да е в цикъл, не се тревожи. Няма да е.
— Откъде можеш да си сигурен?
— Защото е събота.
Каза го, сякаш това обясняваше всичко. Поколебах се, като не желаех да показвам невежеството си. Но трябваше да попитам.
— Какво общо има това?
— Хайде, Доналд. Дори ти би трябвало да знаеш, че момичетата не са неразположени през уикенда.
Изрече го толкова сериозно, че за миг се почувствах неуверен. Това не беше тема, с която някога бях имал повод да се запознавам. Зепо се изсмя развеселен.