Тя плъзна длани по гърба му, докато той целуваше гърдите й, и дъхът ми секна, когато устните му се спряха на зърната й. Ръцете му ги стискаха и галеха, докато устните му обгръщаха първо едното малко тъмно зърно, после другото. След това той се спусна по-надолу, като разкриваше все повече и повече от тялото й. Езикът му облиза стомаха й, спря на пъпа и после продължи. Затворила очи, тя се полюшваше леко под него със заровени в косата му длани. Той се спусна между краката й, плъзна се още по-надолу, докато долната част на тялото му не излезе извън леглото и тъмната ивица между бедрата на Анна не се озова под устата му.
Гледах замаян как Анна стене и се надига към него. Отвори краката си още по-широко и сви колене, скривайки всичко освен темето на Зепо. Ръцете й оставиха косата му и тя ги протегна нагоре над възглавницата. Затворени очи, извита към мен глава, напрегнато, почти болезнено изражение на лицето й. Откликваше на почти недоловимите движения на главата на Зепо с кратки, грациозни движения на бедрата. Постепенно увеличиха темпото и тя издаде лек стон. После още един. Главата й се мяташе от страна към страна, тя стенеше и извиваше гръбнака си, така че ребрата й ясно се виждаха под кожата. Гърдите й се издигнаха нагоре. Тя отново простена и изведнъж се протегна надолу и с две ръце натисна главата на Зепо към себе си, търкайки се в него. Ръцете му хванаха здраво бедрата й и я задържаха, докато се извиваше и мяташе, а после с едно плавно движение се озова отново върху тялото й между краката и Анна каза „О, Боже“, когато бедрата му се прилепнаха към нейните.
За миг останаха неподвижни в тази поза. После телата им се раздвижиха бавно и ритмично като едно цяло. Зепо се беше опрял на ръце, гърдите му надвисваха над гърдите на Анна, леко докосвайки ги. Краката й бяха широко разтворени, с вдигнати колене, петите й се забиваха в леглото, когато се повдигаше към него. Очите й бяха здраво затворени и всеки път, когато долните части на телата им се срещаха, тя изстенваше тихо. Имаше отнесено изражение, но лицето на Зепо беше безизразно, докато я гледаше да се извива под него. Ръцете й галеха бедрата му, впиваха се в задника му и когато движенията й станаха по-настоятелни, усетих как в слабините ми се разлива топлина. Телата им започнаха да се извиват по-силно. Той наведе глава към гърдите й и ги засмука страстно. Тя обви крака около кръста му, почти превивайки се на две под него. Той вдигна глава, за да я погледне с блеснало от пот и вглъбеност лице, и увеличи темпото още повече. Тя извика, отметна глава назад и започна да я върти наляво-надясно, а аз усетих как топлината в корема ми се разпростира. Тя отново извика и се вкопчи в раменете му и когато устата й се оформи в мълчалив вик, аз погледнах отсрещното огледало, видях още едни Анна и Зепо, затворени в рамката му, и едва сам не извиках, когато се разтърсих от внезапни, горещи спазми.
Затворих очи и им се отдадох, почти загубил съзнание. После всичко отшумя и когато напрежението напусна крайниците ми, се отпуснах изтощен назад в стола. Едва в последния миг си спомних, че той беше още до вратата.
Вкопчих се отчаяно в масата до мен, докато политах назад, и едва не съборих каната с вода. Все пак успях да възстановя равновесието си и замръзнах с разтуптяно сърце, като очаквах някакъв знак, че са ме чули. Но нищо не последва. Върнах се разтреперан до стената и надникнах към тънката струйка светлина.
Анна и Зепо още бяха приковани един в друг, но сега напрежението беше изчезнало. Анна лежеше отпуснато със затворени очи и едната й ръка галеше нежно врата на Зепо. Краката й бавно се плъзнаха покрай неговите, докато отново не се отпуснаха върху леглото. Той лежеше между тях, подпрян на лакти, и я гледаше с клинично равнодушие, което беше в противоречие с покрилата тялото му пот. Когато Анна отвори мързеливо очи и му се усмихна, той също й се усмихна; когато ги затвори, усмивката изчезна.
Трябваше тогава да си тръгна. Бях предположил, че Зепо бе стигнал кулминацията заедно с Анна, че сега телата им щяха да се отделят, може би щяха да поговорят малко и после да заспят. Исках само да изчакам този момент и да видя завършека на онова, което бях организирал. Но миг по-късно Зепо отново започна бавно да движи таза си и вече беше прекалено късно, за да си тръгна. Трябваше да остана и да гледам.