Телефонът на Мадлин изпиука от бездънната й велурена чанта. Момичето го извади и се усмихна.
— Брат ми е такъв глупчо — каза тя и завъртя щастливо очи. Пръстите й затанцуваха по клавиатурата докато му пишеше отговор.
— Къде е Теър? — Габи се огледа, сякаш очакваше да го види как наднича иззад джипа на Мадлин.
— Ще дойде малко по-късно — каза Мадлин. — Директорът не иска да се създава суматоха преди училище. Току-що ми прати есемес, че седи в стаята си, отегчен до смърт, и играе Марио. — Тя се изкиска. — Не го е играл от деветгодишен.
Откъм сградата на училището се чу първият звънец, което означаваше, че остават десет минути до началото на часовете.
— Лоръл с него ли е? — изтърси Ема. Нямаше намерение да пита, но пък къде другаде би могла да е сестра й? Сутринта беше изчезнала, без да дава никакви обяснения.
Мадлин рязко вдигна глава.
— Не мисля.
— Сигурна ли си? — настоя Ема.
— Какво ти пука? — попита Шарлът и я смушка в ребрата. — Мислех, че си имаш нов любимец, Сътън.
— Така е — отвърна Ема. — Просто…
— Иска ми се да стоиш далеч от Теър — прекъсна я Мадлин. — Обичам те, Сътън, но ти здраво му обърка живота. Няма да го понеса, ако отново избяга.
— Не искам да съм с Теър! — възрази Ема през зъби. — Просто се чудя къде може да е Лоръл.
Не се сдържах и стрелнах Мадлин с поглед. Не бях объркала живота на Теър. Всъщност той беше объркал моя, като избяга, без да ми каже къде отива, а после се промъкна обратно в града, за да се срещне с мен на такова уединено място като каньона Сабино. Може би накуцва заради мен, но не аз го бях наранила.
— Добре, този разговор започва да ме отегчава. — Шарлът отметна червената си коса през рамо. — Хайде, мацки, умирам за едно кафе. Нощес едва успях да поспя. Нашите ме държаха непрекъснато нащрек с поредния маратон на крясъците.
— Аз черпя по едно лате — каза Лили, намествайки лентата си за коса.
Шарлът и близначките Туитър се запътиха към кафенето на училището. Ема ги последва, а Мадлин тръгна редом с нея, което Ема прие като жест за помирение. Опита се да не приема твърде лично факта, че Мадлин направо й беше забранила да разговаря с брат й. Тя просто искаше да го предпази.
Момичетата излязоха на предната поляна и свиха рязко вляво, за да избегнат сблъсъка с няколко деца, които носеха куфари с музикални инструменти, едно момиче, което беше заболо нос в книгата си и една двойка, която се натискаше край шадравана. Дъската за обяви беше покрита с плакати за Жътварския бал; повечето от тях представляваха бели силуети на танцуващи двойки. Когато стигнаха до предния вход, те забелязаха тълпата, която се беше събрала пред вратите. Първата мисъл на Ема беше, че Теър е пристигнал по-рано, но Шарлът се спря толкова рязко, че тя едва не се блъсна в нея.
— Мамка му! — ахна Габи.
Мадлин вдигна слънчевите си очила с рамка от полирана черупка на костенурка върху косата си.
— Какво е това, по дяволите?
Пред входа на училището, като на стража, растяха няколко мескитови дървета. По тънките им клони бяха навързани сребристи знаменца, а от краищата им висяха дантелени сутиени и използвани кондоми. Над един боядисан в черно пън се вееха балони във формата на пениси. Пред дърветата беше опънат плакат с надпис „НА КОЛЕНЕ, КУЧКИ, БОГОТВОРЕТЕ НИ!“ Общото впечатление беше като на цинично коледно дръвче — или на пощуряло моминско парти във Вегас.
— О, господи — ахна Клара Хюлит, тъмнокоса второкурсничка от отбора по тенис, ококорила кафявите си очи.
— Сигурно е тяхно дело — прошепна една дългуреста първокурсничка с рядка руса коса, вързана на опашка.
Погледите на всички се насочиха към приятелките на Ема и Сътън. Ема огледа училищния двор и разпозна доста лица, но имаше и такива, които никога не беше виждала. Бившият на Сътън, Гарет Остин, стоеше до по-малката си сестра Луиза и гледаше към Ема с отвращение. Лори, едно момиче от курса й по грънчарство, я зяпаше с възхита и уважение. Блестящите от гланц устни на Ниша се свиха, докато четеше надписа. Ема улови погледа й, но момичето извърна очи.