Подла четворка наистина, помислих си гневно аз. Тези кучки щяха да си платят.
5.
Подлата четворка
Кабинетът на госпожа Амброуз миришеше на понички с пудра захар и стари, мухлясали книги. По стените висяха снимки, поставени в евтини рамки, долнокачествени мотивационни плакати на орли, които се реят над глетчери и диплома за магистърска степен от Университета на Аризона. Върху ореховото й бюро лежеше брошура за конференцията по проблемите на образованието, която щеше да се проведе следващия петък в Сидона. До нея имаше няколко папки с досиета и телбод. Ергономичният стол на директор Амброуз стоеше празен, бутнат назад. Тя беше излязла за малко от стаята си, оставяйки Ема и момичетата сами в кабинета.
Плакатите с орлите събудиха откъслечни спомени: очевидно бях прекарвала доста часове тук. Но приятелките ми — особено Лоръл и близначките Туитър — изглеждаха наистина уплашени. Шарлът седеше до Ема и потропваше с крак в ритъма на цъкащия часовник, който висеше на стената. Мадлин и Лоръл седяха на двата стола с високи облегалки, които бяха подредени пред бюрото, и си оглеждаха маникюра. Близначките Туитър се бяха сместили в голямото кресло, предназначено за един човек, и приличаха на човешки ин и ян символ.
Лили въздъхна дълбоко и театрално се наведе напред, сривайки лицето си в шепи.
— Някой има ли хартиена торба, в която да подишам?
— Успокой се — рече Мадлин и завъртя очи. Фините черти на лицето й бяха застинали в каменна маска.
— Как можеш да си толкова спокойна? — Габи приглади една гънка на бархетната си риза. — Бог ми е свидетел, че ако това застане на пътя ми към Айви лигата, не знам какво ще направя.
— Габс, оценките ти ще застанат на пътя ти към Айви лигата — сопна й се Шарлът. — И без това не могат да ни накажат. Нищо не сме направили.
— Но те си мислят, че сме — изстена Лили.
Шарлът я изгледа студено и пресметливо.
— Ти искаше да те приемем в „Играта на лъжи“. Понякога тя върви в комплект с това.
— Може би искаш да анулираме членството ти? — попита Мадлин.
Габи бързо отвори уста, но преди да успее да каже нещо, госпожа Амброуз нахълта в стаята с измъчен вид на бледото си лице. Напомняше зловещо на бейзболна ръкавица. Кафявите й очи имаха цвета на старо изгнило дърво. Кожата на лицето й изглеждаше набръчкана и изхабена. Тя носеше побеляващата си руса коса в прическа от осемдесетте — сигурно тогава за последен път беше ходила на фризьор.
Госпожа Амброуз се отпусна в стола си и ги изгледа.
— През последните четири години, момичета, вие обръщахте това училище с главата надолу и сега твърдо съм решила да сложа край на това. — Тя погледна втренчено Ема и алчно облиза устните си.
Сигурно умираше от нетърпение да спипа Сътън Мърсър. Тоя кораб отплава, миличка, помислих си мрачно аз.
— Госпожо Амброуз, не сме го направили ние — рече бързо Ема.
— Бяха ония малки кучки от първи курс! — извика Лили.
Госпожа Амброуз се обърна рязко към нея.
— Внимавайте с епитетите, госпожице Фиорело.
— Госпожо Амброуз — започна Мадлин, — Лилиана се опитваше да каже, че…
Директорката вдигна бледата си ръка.
— А аз се опитвам да кажа, че знам, че вие сте виновни за това и охранителните камери ще го докажат.
Ема се облегна назад.
— Какви камери? — попита предизвикателно тя. „Холиър“ беше общинско училище. Бюджетът едва им стигаше за охранители, камо ли за охранителни камери.
Лицето на госпожа Амброуз леко потръпна, сякаш жената не очакваше, че Ема ще усети блъфа й.
Момичето продължи да я притиска.
— Щом имате камери, значи знаете, че не сме ние. — Ако наистина имаха камери, членовете на „Игра на лъжи“ отдавна да са изключени, помисли си тя, припомняйки си всички видеоклипове, които беше видяла на компютъра на Лоръл. Няколко бяха заложени на училищния терен, а един включваше обръщането на обратно на американския флаг, който се вееше на пилона в двора.
Госпожа Амброуз сви устни така, че те почти се изгубиха.
— Във всеки случай щом се сдобия с доказателство, веднага ще ви изключа всичките.