— С нетърпение очакваме да видим доказателството, което ще ви е трудно да намерите, тъй като не сме го направили ние — отвърна бързо Ема и се изправи. — Ако няма друго, ние ще тръгваме, защото закъсняваме за часа на класния ръководител.
Останалите също наскачаха бързо от местата си и тръгнаха слез Ема към вратата.
— Госпожице Мърсър! — извика след нея госпожа Амброуз, но Ема продължи да върви, без да се обръща, въпреки че сърцето й биеше бързо като на колибри. Реши, че Сътън би постъпила точно така. И ако имаше някакъв шанс да покаже на приятелките си, че тя е техният безстрашен водач, то това бе най-подходящия момент.
Трябваше да призная, че хладнокръвието на Ема ме впечатли. С всяка изминала секунда тя ставаше все повече като мен.
На обяд Ема седна на мъничката веранда пред кафенето и зачака приятелките си да се появят. Тук можеха да се хранят само учениците от горните класове и неколцината избрани от по-малките, и въпреки че времето беше захладняло доста, обичайните заподозрени все още се навъртаха тук. На масата в ъгъла седеше футболният отбор и нагъваше сандвичи. Гарет изкриви врат и надникна над главата на вратаря, без да се крие, че гледа към Ема. Тя потрепна и отмести поглед.
Гарет й имаше зъб от нощта на партито по случай осемнайсетия рожден ден на Сътън, когато й беше предложил тялото си, а тя най-безочливо го беше отблъснала. В нощта на Есенния бал той я беше притиснал в ъгъла на килера, за да я попита дали се среща с Итън — и какви са отношенията й с Теър. Тя нямаше никакви доказателства, че той е наранил Сътън, но все още не го беше отписала окончателно от заподозрените. Възможно бе той да е знаел през цялото време, че Сътън тайно се беше срещала с Теър и да е пожелал да си отмъсти.
И аз си бях помислила същото. Гарет беше голям лицемер и аз не можех да си представя, че е намерил смелост да ме убие, но на този етап бях готова да заподозра всички.
— Сама ли обядваш? — рече някой до Ема. Тя погледна нагоре и видя Шарлът, която носеше картонен контейнер с четири горещи напитки. Ема вдъхна дълбоко. Миришеха на горещ шоколад, което си беше приятна промяна след литрите кафе, които поглъщаха Сътън и приятелките й.
— Вече не — каза Ема и бутна настрани учебника си по немски.
Шарлът седна до нея и отметна червените си къдри през раменете.
— Чу ли, че близначките Туитър са наказани да остават след часовете?
— Заради номера?
Шарлът завъртя очи.
— Не. Хванали са ги да туитват в час. Сигурно на адвоката на баща им или нещо такова.
Ема изсумтя.
— Трябва да се кротнат малко.
Над двора отекна писък. Едно закръглено момиче с клин и пантофки „Тори Бърч“ сочеше към нещо, което не можеха да видят.
— Това е Теър Вега!
Целият двор утихна. Шарлът замръзна на мястото си, поднесла чашата с горещ шоколад към устните си, а Ема се надигна от стола си. На входа към училищния двор стоеше Теър, следван по петите от Лоръл и Мадлин. Тъмната му коса падаше над очите; той беше облякъл грейка „Норт Фейс“ и сиви джинси. Прекоси двора със самоуверена стъпка — или поне толкова самоуверена, колкото можеше да си позволи някой, който накуцва.
Според мен накуцването го правеше още по-секси, сякаш бе уязвим, смъртен. След това погледът ми се плъзна към Лоръл. Тя му се усмихна флиртуващо, разтърси медно русата си коса, освобождавайки я от ластика, който я свързваше на конска опашка. Той я погледна с обич. Не, помислих си аз. Така мога се появявам само аз. И Теър трябва да гледа така само мен.
Капитанката на женския футболен отбор наруши тишината.
— Да изберем Теър Вега за Крал на Жътварския бал! — извика тя. Викът й бе подхванат от всички ученици.
Теър се прокашля смутено, след което остави таблата си на масата до таблата на Ема. Тя подскочи изненадано. Защо Теър не седна при останалите момчета от футболния отбор? Ема погледна през рамо към масата на Гарет, но никое от момчетата дори не поглеждаше към Теър. Нима всички проявяваха солидарност с Гарет?
Сякаш прочел мислите й, Теър кимна към масата на момчетата.
— Очевидно сега, когато не мога да ритам, вече не съм им от полза.
Когато той се настани на стола срещу нея, тя долови аромата на ментовия му шампоан. Слънцето се отразяваше в очите му, оцветявайки ги в златисто кафяво. Ема прехапа долната си устна.
— Как мина първия ти ден у дома?