— Ами като се изключат някогашните ми футболни приятелчета, не мисля, че някога съм бил толкова популярен — отвърна той, подсмихвайки се. — Може би трябва да изчезвам по-често.
Мадлин се настани на стола до Теър и го смачка в прегръдките си.
— Дори не смей да се шегуваш с това! — После погледна към Ема с присвити очи, сякаш искаше да й каже „Помниш ли думите ми отпреди?“.
Ема почувства и нечий друг поглед върху себе си: този на Лоръл. Сестрата на Сътън я гледаше свирепо и очите й прескачаха от лицето на Ема към пръстите й и пръстите на Теър. Ема не беше осъзнала, че те почти се докосваха. Тя бързо сграбчи чашата си с горещ шоколад и леко се отдръпна от Теър.
— Къде е гаджето ти, Сътън? — попита многозначително Лоръл.
— Заведе майка си на лекар — отвърна студено Ема. — А твоето къде е? Вече заряза ли го официално?
Лоръл загриза яростно морковената си пръчка, без да отговори. Останалите момичета се размърдаха смутено. Най-накрая Шарлът се прокашля:
— И какво, с нетърпение ли чакате партито за рождения ден на татко ви в събота?
Мадлин се впусна в обяснения за проваления рожден ден на баща й няколко години по-рано. Но преди да успее да завърши историята, тонколоните, монтирани над входната врата, прогърмяха.
— Здравейте, ученици — разнесе се сериозен глас. — Говори директорът Амброуз. Трябва да ви съобщя нещо във връзка с Жътварския бал следващия петък.
Събралите се на терасата ученици надигнаха глави и разговорите секнаха.
— Заради скорошния вандализъм над училищната собственост — продължи госпожа Амброуз, — със съжаление трябва да ви уведомя, че балът ще бъде отменен. Решението ми не подлежи на промяна, освен ако виновните не си признаят публично.
Всички въздъхнаха едновременно. Момичетата изпъшкаха. Момчетата от футболния отбор изглеждаха ядосани. Едно момиче дори се разплака. Стомахът на Ема се сви. Тя се сети за мига, когато Итън я беше поканил на бала и колко развълнувана беше при мисълта да го види в костюм.
— Казах ви, че нямат камери — рече Ема с пораженчески глас.
— Мамка му — промърмори Мадлин.
— Това никак не е добре — рече сериозно Лоръл, когато главите на всички се обърнаха към четирите момичета. Погледите на съучениците им изобщо не бяха приятелски. Израженията на всички сякаш им казваха „Как се осмелявате!“. Седналите на съседната маса момичета станаха едновременно и си тръгнаха, сякаш Ема и приятелките й бяха заразени с чума.
Въздухът се изпълни с шумолене на понпони и край тях минаха три мажоретки, които ги изгледаха презрително.
— Благодаря ви, че съсипахте всичко — сопна им се най-високата. След това отметна косата си през рамо и се отдалечи.
Шарлът се отпусна на стола си.
— Не съм се чувствала толкова отхвърлена от времето, когато бях най-слабото момиче в лагера за отслабване.
Лоръл смушка Мадлин.
— Някои от тези момичета не са ли в твоя курс по танци? Защо не им кажеш истината!
Но Мадлин беше вперила поглед встрани. Ема се обърна. Там, в кафенето, седеше Подлата четворка. Момичетата пиеха диетичните си коли и се подсмихваха така, сякаш се бяха отървали от обвинение в убийство. Ема се опита да ги изгледа по възможно най-злобния начин, но те отвърнаха безстрашно на погледа й.
Не можех да повярвам на наглостта им. Къде отиде уважението?
— Трябва да им го върнем — промърмори Ема.
— Как? — Мадлин се наведе напред, поглеждайки я очаквателно.
— Ами… — заекна Ема, опитвайки се да измисли нещо, достойно за Сътън. — С друг номер.
— И тук настъпва мигът на моето оттегляне — промърмори под носа си Теър. Той преметна черния си сак през рамо и се отдалечи по верандата.
Ема потръпна изнервено. Напоследък номерата от „Играта на лъжи“ просто излизаха от контрол. Някои от тях, като например изчезването на Габи в пустинята, си бяха направо опасни.
— Ами ако този път бъде… някакъв мил номер?
Лоръл сбърчи нос.
— Защо трябва да се държим мило с тях?
Но идеята вече беше започнала да се оформя в главата на Ема.
— Слушайте ме внимателно. Нека сами си организираме бал в петък — и списъкът с гости да бъде адски ограничен. — Тя погледна към момичетата, които седяха в кафенето. — И със сигурност в него няма да бъдат включени четири първокурснички, ако ме разбирате.
Шарлът изписка въодушевено.
— Харесва ми!