— Гениално! — извика Мадлин. — Така всички отново ще ни заобичат и това няма да включва момичетата, които ни натопиха.
Трябваше да призная, че и на мен идеята ми хареса. Бях впечатлена от бързата мисъл на сестра ми. И, честно казано, ми харесваше мисълта, че този път номерът ни нямаше да бъде насочен към някой определен човек. От новата ми възвишена позиция някак си не се чувствах добре, когато гледах как с приятелките ми тормозим останалите — и себе си. Дали нещата щяха да стоят по-различно — дали самата аз щях да бъда по-различна — ако Ема се беше появила в живота ми, преди да умра? Дали щеше да изкара наяве моята по-добра, по-мила страна? Или близостта й с мен щеше да превърне нея в по-злобна?
Шарлът отметна косата си през рамо.
— Мисля, че е време за планиране на номера. Желаещи за минералните извори?
— Идеално — рече Мадлин точно когато звънецът обяви края на обедната почивка. — Утре вечер?
— Дадено. — Ема събра учебниците си и ги напъха в кожената раница на Сътън. Точно когато се канеше да се измъкне иззад масата, тя отново забеляза Подлата четворка. Четирите гледаха право в нея и наблюдаваха движенията й като ястреби, които дебнат плячката си.
Внимавай, сис. Когато си играеш с огъня, всеки може да те изгори. Дори един първокурсник.
6.
Шкафче с улики
Същия следобед слънчевите лъчи напичаха безмилостно отбора по тенис на „Холиър“, докато момчетата изпълняваха упражненията си за разтягане. Всички изпълняваха своите собствени версии на различни пози от йога. Клара се навеждаше в поза кучешко протягане. Шарлът протягаше крак зад гърба си. Лоръл седеше на няколко крачки от останалите и увиваше около глезена си бял ластичен бинт. Изглеждаше потънала в мислите си — сигурно свързани с Теър.
Въпреки че имаше забрана да носят телефоните си на тренировки, Ема държеше в ръката си айфона на Сътън и четеше последните есемеси от Итън.
Толкова ме е яд за бала, пишеше той.
Не се ядосвай, написа му в отговор Ема. На нас ни хрумна идея, която ще го компенсира.
Внимавай!, предупреди я Итън. Наистина ли искаш да си създадеш нови неприятности?
Ще бъде страхотно, написа бързо Ема. Гарантирам! Хей, играта довечера остава ли?
Вечерта щеше да има футболен мач с техните конкуренти от училище „Уийлър“, който щеше да затвърди мястото им на областните финали. Като Сътън от нея се очакваше да присъства. Като приятел на Сътън, от Итън също се очакваше да присъства.
Така мисля, написа Итън. Дори през телефона Ема можеше да усети колебанията му. Първият ми футболен мач… а вече съм последен курс. Ха-ха.
И на мен ми е първи, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, написа в отговор Ема. Ще те взема в 7.
— На Итън ли пишеш? — подразни я Шарлът, която се приближи до Ема и се тръсна на пейката до нея.
Ема прикри екрана с ръка.
— Откъде разбра?
— Защото на лицето ти е залепена една голяма, глупава, влюбена усмивка — смушка я приятелката й.
— Преди да отменят бала се носеха слухове, че Итън ще бъде избран за Крал на Жътварския бал.
Ема зяпна изненадано.
— Наистина ли?
— Не се прави на изненадана. Той излиза с теб. Разбира се, че ще бъде номиниран. — Шарлът раздели конската си опашка на две и я стегна здраво.
— Готови ли сте, жени? — прогърмя силен глас.
Всички вдигнаха глави и видяха треньорката Маги, облечена в лъскави, тъмносини шорти и бяха тениска с щампа на „Холиър“, която бе застанала разкрачена, с ръце на кръста, в края на корта. Две момичета се изхилиха. Маги винаги ги наричаше „жени“ или „жените на Холиър“, а веднъж дори „жени с ракети“.
— Днешната тренировка ще подложи на изпитание волята ви — продължи Маги, крачейки покрай осовата линия. — Разпределила съм ви така, че да се паднете с партньор, който напълно отговаря на уменията ви. Ще започнем с нашите капитанки, Ниша и Сътън. — Маги направи драматична пауза, сякаш очакваше да избухнат ръкопляскания. Когато такива не последваха, тя хвърли две мъхести топки за тенис към Ниша. — Корт номер шест, дами — рече треньорката, сочейки към най-отдалечения корт.
Шарлът се усмихна съчувствено на Ема — обикновено спарингите с Ниша не бяха нещо, което Сътън приемаше с въодушевление.
Ема сви рамене.