— Става — промърмори тя.
Шарлът я погледна изненадано, но не каза нищо.
Докато вървяха към корта, Ниша погледна странично към Ема, сякаш се опитваше да отгатне дали двете отново бяха в позицията на съпернички или примирието им от предишната вечер продължаваше.
Ема й се усмихна приятелски, с надеждата, че така ще я успокои.
— Може ли първо да се поразтегнем още малко? — попита тя. — Малко съм схваната след снощи.
Ниша въздъхна с облекчение.
— Да, аз също.
Зад гърба им се разнесе тропот на крака и момчетата от отбора по футбол започнаха да правят загряващите си обиколки на игрището.
— Здрасти, Ниша — извика Гарет.
— Здрасти — отвърна вяло Ниша, махвайки му в отговор.
След това Гарет забеляза стоящата до нея Ема и лицето му помръкна.
Настъпи неловка тишина и момичетата продължиха да вървят мълчаливо няколко секунди.
— Значи все още се виждаш с Гарет? — попита Ема с възможно най-приятелския тон на гласа, който успя да измайстори. Тя си спомни как предишната вечер Ниша беше избягнала отговора на въпроса й.
Ниша придърпа презрамките на тъмнолилавия си потник.
— Всъщност никога не сме излизали сериозно — отвърна тя. — Той тръгна с мен само за да ти отмъсти.
Тогава Ема си спомни въпроса, който всъщност бе искала да зададе на Ниша предишната вечер.
— Мога ли да те попитам нещо, което е доста странно?
Ниша подпря ръце върху облечените си в бели хавлиени шорти хълбоци и зачака.
Ема преглътна тежко.
— Сигурна ли си, че онази нощ, когато отборът по тенис нощува у вас, сестра ми е била през цялата нощ там?
Погледът на Ниша се отмести встрани.
— Защо?
— Просто си мисля, че е била някъде другаде и ме е излъгала. Сестрински работи — отвърна Ема. — Няма да ти създавам неприятности. Но ако си спомняш нещо, моля те, кажи ми.
По веждите на Ниша се появиха ситни капчици пот. Най-накрая тя въздъхна.
— Предполагам, че няма как да съм сто процента сигурна, дали е останала през цялата нощ.
Сърцето на Ема се разтупка.
— Беше ли там на сутринта, когато се събуди?
Ниша отметна кичур коса от лицето си.
— Ами, не.
— Дойде ли на закуска? — попита Ема, стискайки здраво ракетата си.
Ниша повдигна едното си рамо и го отпусна.
— Значи не е останала през цялата нощ — рече Ема. — Но ти ми каза, че е била там.
Очите на Ниша проблеснаха.
— Господи, Сътън. Опитвах се да те ядосам! Бях бясна, че си казала на Лоръл да не се движи с мен. Исках да научиш, че така или иначе те е пренебрегнала и е дошла на гости.
Ема едва чуваше думите й. Тя отстъпи назад и се обърна да погледне към Лоръл, която играеше срещу Шарлът на корт номер едно. Сестра й изпрати една висока топка, която прелетя покрай протегнатата ракета на Шарлът. После се разтанцува победоносно, като някой съвсем нормален тийнейджър. Но Ниша току-що й беше дала потвърждение. В онази нощ Лоръл не се беше върнала у тях. Внезапно Ема се почувства така, сякаш някой бе изсмукал всичкия въздух от дробовете й. Тя се наведе напред, взирайки се в спечената кал на земята.
— Хей, добре ли си? — Сянката на Ниша падна върху Ема. — Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш.
— Аз просто… имам нужда от вода — заекна Ема. — Веднага се връщам.
Тя се отправи към училището, стараейки се да запази спокоен вид. Бутна двойната врата и влезе в съблекалнята на момичетата. Повдигна й се от миризмата на пластмаса и застояла храна. До дървената пейка се въргаляше половин шоколадова бисквита. Тя огледа кабинките, успокои се, че няма никой и потърси шкафчето на Лоръл, което беше украсено със стикери на метеори, златисти тенис ракети и името й, написано с лилави заоблени букви. Ема докосна ключалката и занули комбинацията й. Трябва да намеря нещо, помисли си трескаво тя. Каквото и да е.
Затаих дъх. Това ми изглеждаше много опасно. Оставаше ми само да се надявам, че тя знае какво прави.
Ема се извъртя и ритна силно основата на шкафчето — в предишното й училище в Хендерсън Алекс я беше научила, че ако занули ключалката и ритне вратичката, ще я отключи. Шкафчето изскърца и се отвори. Бинго.
На дъното му лежаха няколко тетрадки, заедно с дебел учебник по химия. На най-горния рафт имаше дезодорант с аромат на пъпеш. Ема свали кафявата кожена чанта на Лоръл от закачалката и я отвори нетърпеливо, също като някое хлапе, което бърза да си види подаръците на Коледа. Айфонът на Лоръл, пъхнат в розов неопренов калъф, се намираше в страничния джоб, заедно с няколко обвивки от дъвки и разни химикалки. Ема прибра отново мантата в шкафчето и затвори вратата за всеки случай, ако някой се появи. Последното нещо, от което имаше нужда, бе някой да каже на Лоръл, че е видял сестра й да рови из нещата й.