— Аха — отвърна разсеяно татко. Нямаше как да съм сигурна дали изобщо я е чул. Той беше твърде зает да гледа към едно високо, мускулесто момче, което седеше край басейна и прокарваше ръка през тъмната си коса.
Като говорим за вълка… самият Теър Вега.
Когато Ема погледна към Теър, сърцето ми се разтуптя. Лоръл също се обърна натам. Колкото и да се опитваше да изглежда незаинтересована, сестра ми не можа да скрие проблясъка на надежда, който премина през лицето й. Няма да ти излезе късметът, помислих си гневно аз. Можеше и да съм мъртва, но Теър беше мой — и само мой. Докато бях жива, двамата имахме тайна връзка, за която успях да си спомня едва преди няколко дни. Известно време нещата изглеждаха така, сякаш Теър ме е убил — в нощта на смъртта ми двамата се бяхме срещнали тайно. Но, слава богу, Ема го беше оневинила — някой го беше блъснал с моето волво, докато може би се беше целил в мен. Лоръл го беше откарала бързо в болницата, където беше останал през цялата нощ. С облекчение разбрах, че не го е направил той… докато не осъзнах, че точно в този момент извършителят може би седи до Ема. Това, че Лоръл е закарала Теър в болницата не означаваше, че беше останала цялата нощ с него. Може би се беше върнала, за да ми каже какво мисли за мен… или да ме довърши веднъж завинаги.
Гледахме как Теър се изкачва по стълбичките към трамплина за скачане. Той застана на ръба и го тества с няколко подскока. Мускулите на корема му стегнаха, докато се засилваше. После вдигна загорелите си ръце над главата и скочи във водата, прорязвайки неподвижната й повърхност с перфектната си фигура. След това преплува басейна под вода, изпускайки малки мехурчета на повърхността. Докато го гледах как пори водата, аз почти усетих пърхането в несъществуващия ми стомах. Теър Вега продължаваше да ме кара да се чувствам жива и ми трябваше време, за да осъзная, че не съм.
Устните на Лоръл се свиха в тънка линия, когато Теър излезе на повърхността и се усмихна на Ема, а аз осъзнах нещо друго. Ако Ема не внимаваше, можеше да свърши точно като мен.
1.
Не хранете земляните
Ема Пакстън се наведе към огледалото с форма на Сатурн, което висеше на стената в Планетариума на Тусон, и сви устни, за да положи върху тях нов пласт гланц с вкус на череши. Цялата слабо осветена тоалетна беше декорирана с астрономически теми. По вратите на кабинките имаше светещи в тъмното стикери на звезди, кошчетата за отпадъци имаха формата на ракети. Над умивалника имаше табела с надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ, ЗЕМЛЯНИ“. Две извънземни с поклащащи се глави стояха отстрани, вдигнали за поздрав ръцете си с къси и дебели пръсти.
Ема си пое дълбоко дъх и погледна към отражението си в огледалото.
— Това е първата ми официална среща с Итън — каза си тя. Повъртя последната дума в устата си, наслаждавайки се на вкуса й. Не можеше да си спомни кога за последен път се беше вълнувала толкова заради момче — и преди беше излизала на срещи, но се беше местила твърде често в различни приемни домове, за да има време наистина да си падне по някого. Но напоследък животът й се беше променил. Нов дом, ново семейство и ново готино момче, Итън Ландри.
И нова самоличност, искаше ми се да добавя, докато се носех из въздуха около нея и я наблюдавах в огледалото. Както обикновено отражението ми не се виждаше никъде. Така беше откакто се бях появила в живота на Ема още докато се намираше в Лас Вегас. Във всяко едно отношение тя вече не беше Ема. Беше се превърнала в мен, Сътън Мърсър. Освен моя убиец, Итън беше единственият човек, който познаваше истинската й самоличност. Дори й помагаше да разбере какво се беше случило с мен.
Телефонът на Ема изпиука, подсказвайки й, че е получила есемес. Беше от Итън.
Готово. Токущо взех билетите._
Идвам след минутка!, написа в отговор тя.
Ема изсуши ръцете си и излезе през люлеещите се врати, въртейки около пръста си медальона на Сътън. Щом забеляза Итън, който се беше облегнал на извитата стена в другия край на залата, сърцето й заби ускорено.
Харесваше й колко широки изглеждаха раменете му в сивата блуза и как косата скриваше тъмносините му очи. Връзките на морскосините му кецове „Конвърс“ бяха развързани, мускулестите му ръце изпълваха ръкавите на тъмнозелената тениска, а дънките му стояха перфектно. Тя се промъкна покрай опашката от хора, които чакаха да влязат в Планетариума, и го потупа по рамото.
Той се обърна.
— О, здрасти.
— Здрасти — отвърна Ема, която внезапно се смути. Последния път, когато се бяха видели, ситуацията беше доста неловка. Теър Вега се беше появил в къщата й, а Ема не беше представила Итън като свое гадже. Струваше й се доста жестоко да каже на момчето, което беше обичало толкова отчаяно Сътън, че просто е продължила напред. По-късно се беше обадила на Итън, за да му обясни и той като че ли я беше разбрал. Ами ако не беше?