След това с треперещи пръсти Ема прегледа есемесите — от най-новите, до онези отпреди месец. В понеделник беше писала на Теър:
Радвам се, че поговорихме.
Друг есемес до Теър, по-рано същия ден:
Важно е, не казвай на никого.
Докато Теър беше в клиниката имаше само няколко Къде си? Но дори есемесите на Лоръл до Шарлът и Мадлин бяха странно лаконични — неща като изв. че не дойдох, нещо изникна и трябва да поговорим, без всякакви подробности. Сякаш бе очаквала, че някой ще рови в телефона й.
Ема взе айфона на Сътън и бързо направи няколко снимки на съобщенията — щеше да се занимава с разшифроването им по-късно. Най-накрая стигна до трийсет и първи август, денят, в който Сътън беше умряла. Лоръл бе изпратила сума ти есемеси през този ден, но само един до Сътън, в 22:43 часа. Когато Ема го прочете, гърлото й пресъхна и зрението й се замъгли.
Следващия път като те видя си мъртва.
Ема се облегна на шкафчето, притиснала длан към устата си.
Аз продължавах да надничам през рамото й и да чета есемеса; черните букви изпъкваха на фона на зеленото прозорче. Внезапно екранът ми се стори твърде ярък, неоновия му блясък ме заслепи изцяло. И тогава сякаш нещо се размести в съзнанието и се потопих в спомена.
7.
Сега вече чуваш ли ме?
Фаровете на джетата на Лоръл проблясват, когато тя прави обратен завой на калния път. Пробожда ме ревност, когато колата й ускорява, откарвайки Теър все по-далеч от мен. Приятелят ми е сериозно ранен и сестра ми, която ще откачи, щом узнае истината за мен и Теър, ще държи ръката му в болницата. Аз би трябвало да го откарам там, а не тя.
Изправям се иззад храста и си изтупвам дрехите. За да прикрия тайната си връзка с Теър от сестра ми, трябваше да се скрия в шубраците. Но съдейки по погледа, който тя хвърли в моята посока, очевидно се досещаше къде се намирам. Можех само да се надявам, че не е разбрала защо.
Оглеждам терена наоколо. Над главата ми се издига тъмната планина. До мен се намира табела с надпис „Моля, не хранете змиите“, а вляво се вижда туристическото влакче, върху което е изрисувано „Курсове из каньона Сабино от 10:00 часа до 17:00 часа! Пуф-паф, тутууу!“ Намирам се на стотина метра от прашния празен паркинг на каньона и само на метър от мястото, където колата ми блъсна Теър.
Все още не мога да повярвам как се развиха събитията тази нощ. Умът ми не спира да ги превърта като някакъв хорър филм, пуснат на повторение. Спомням си замайването, което ме обзе, когато взех Теър от автогарата и го откарах до каньона Сабино, където като малка, баща ми обичаше да ме води да гледам птиците. Изпитвам отново ужаса, който ме изпълва, докато двамата с Теър бягаме из каньона от непознатия ни преследвач. Единственото нещо, което не мога да видя, е лицето на шофьора зад волана, лицето на човека, който ми открадна колата и се опита да ни прегази. Това в никакъв случай не може да е инцидент. Но дали мишената беше Теър… или аз?
Поглеждам към нощното небе, с надеждата да получа някакъв знак, някакво послание, което да ме увери, че всичко ще бъде наред. Но усещам, как по гърба ме полазват тръпки и знам, че нищо не е наред. Теър е ранен сериозно, а аз все още не знам как нощта, която започна толкова романтично, завърши по този начин.
В далечината се закашля двигателят на мотоциклет, който ме откъсва от мислите ми и ми напомня, че трябва да се махна от каньона.
Докато излизам от гъсталака, под краката ми шумолят сухи листа. Подплашени малки кафяви птички излитат с пърхащи крилца към небето, подвикват си тихи, писукащи звуци, сякаш обсъждат къде да се установят. Изваждам телефона си. Не мога да разкажа на ченгетата какво се случи с Теър — никой не трябва да знае, че той се е върнал в Тусон, за да ме види — но мога да съобщя, че колата ми е открадната. Само се надявам да не изпратят детектив Куинлън. След последния ни номер той беше толкова вбесен, че според мен ще ме арестува дори само, за да си направи кефа.
Каня се да набера 911, но осъзнавам, че телефонът ми няма покритие. Мамка му. Проклинам доставчика — телефонът на Теър работеше, когато се обади на Лоръл да дойде да го вземе, но каньонът, разбира се, пречеше на моя сигнал.