— Знам коя си — отвърна жената с хаплив тон.
Разнесоха се нови стъпки и Итън се появи зад гърба на майка си с покрусено лице.
— До после, мамо. Ще се върна в девет.
Той мина покрай жената и излезе на верандата. Госпожа Ландри сви устни в тънка линия.
— Беше ми приятно — рече кротко Ема. Госпожа Ландри само изсумтя и се прибра в къщата, затръшвайки силно вратата зад гърба си. — Наред ли е всичко? — попита тихо Ема.
Итън сви рамене.
— Просто е изпаднала в едно от настроенията си.
Ема съчувствено го погали по ръката. Майка му се беше разболяла от рак, а господин Ландри беше избягал по време на химиотерапията. Макар в момента да беше в ремисия, госпожа Ландри така и не бе успяла да се стабилизира емоционално и очакваше от Итън да се занимава с почти всички домашни задължения.
Итън седна на пасажерското място и си закопча колана, а Ема запали двигателя.
— Може ли да видя есемеса? — попита тихо Итън.
Ема кимна. Тя извади телефона на Сътън от чантата си и му показа снимката, която беше направила на екрана на Лоръл. След като беше намерила есемеса, тя веднага се беше обадила на Итън и му беше съобщила за откритието си. Той гледаше снимката със сбърчени вежди.
— Леле — прошепна най-накрая младежът.
— Знам — отвърна Ема и също я погледна.
Следващия път като те видя си мъртва.
Итън се облегна назад и кожата изскърца под тялото му.
— Значи според теб Лоръл е убила Сътън в изблик на някаква ревнива ярост, защото е била с Теър?
Ако можех, щях да потреперя. Помислих си за обаждането на Теър до Лоръл веднага след като беше блъснат. Тя пристигна ужасно бързо, сякаш беше дебнала зад ъгъла. Теър беше казал, че някой ни преследва в каньона — Лоръл ли беше това? Дали ни беше последвала и така беше разбрала, че се срещаме тайно зад гърба й? Дали беше откраднала колата ми и се беше опитала да ме блъсне, но вместо това случайно беше ударила момчето, което обичаше? Дали след това се беше върнала при каньона, за да ме довърши?
Ема даде на заден ход и излезе от алеята.
— Може би. Любовта може да накара хората да правят луди неща. Теър е готин. И очевидно е адски чаровник.
Веднага, след като изрече тези думи, Ема съжали за това. Но Итън само кимна замислено.
— Тя винаги вървеше подире му — смятай какво е било, щом дори аз го забелязах — рече той и срамежливо се усмихна. — Тогава ми се струваше, че го обича като кученце, но ако си права за случилото се, значи нещата са доста по-зловещи.
Ема спря на един знак стоп и загледа профучаващите по главния път коли.
— Според теб как го е направила? Как е убила Сътън? — Думите оставиха горчив вкус в устата й. Едно беше да разговарят за това, че Сътън вече я няма, но я обземаше ужас, когато обсъждаха подробностите по смъртта й.
Потрепнах, когато се замислих върху последните си мигове. Най-пресните ми спомени бяха от последната ми нощ на земята, но всеки път те свършваха внезапно. Смъртта ми приближаваше и аз тръпнех в очакване да видя как е свършило всичко. Исках да го видя… но същевременно не исках. Да си спомня последните си мигове означаваше да ги преживея отново. Щях да бъда принудена да гледам как животът се изцежда от тялото ми. И да го почувствам. Не можех да не се замисля за причината, поради която все още не си го бях спомнила. Може би когато космическата сила, която ме задържаше тук, най-после ми позволеше да си спомня смъртта си, аз щях отново да умра. Щях да видя убиеца си, да си поема дъх за последен път и да се разпръсна в ефира бързо и безшумно като птица в полет.
Следващата мисъл, която ме връхлетя, ме накара да се смразя до кости. Всичките ми спомени се събуждаха от разни неща, които Ема беше открила — есемеса на Лоръл, заплахата за Лили при номера с влака, завръщането на Теър. Ами ако последният ми спомен щеше се появи, защото убиецът смяташе да стори с Ема същото, което беше сторил и с мен? Ами ако откриехме истината, когато вече щеше да е твърде късно?
Итън сложи ръка върху коляното на Ема.
— Не знам. В онзи клип тя наистина се опитваше да удуши Сътън. А ако се е върнала обратно в каньона, може да е използвала колата или някакво друго оръжие. Няма как да знаем, освен ако… — Гласът на Итън секна. Той се прокашля смутено. — Освен ако… не я намерим.