— Така е — промърмори Ема и стомахът й се сви при думите му. Тя си пое дълбоко дъх, спирайки на светофара зад един пъхтящ мотоциклет. — Просто трябва да остана насаме с Теър за една минутка и да го попитам дали Лоръл е останала цялата нощ с него в болницата. Ако е била там, значи е чиста, ако ли не…
Недовършеното изречение увисна във въздуха и остатъкът от пътуването им премина в мълчание. Минутки по-късно те отбиха към паркинга на „Уилър“. Няколко седмици по-рано Ема беше ходила там за една среща по тенис. Училището беше основният съперник на „Холиър“, но изглеждаше малко позападнало с очуканите си колони, които поддържаха входната галерия. Вляво от училището се намираше футболното игрище, осветявано от прожектори. Играчите загряваха, облечени в екипите си — в червено и жълто за „Уилър“ и тревистозелено за „Холиър“.
Двамата излязоха от колата и забързаха през препълнения паркинг към игрището. Във въздуха се разнасяха миризми от сергиите, които предлагаха хотдог и меки гевреци, а около портала се въртяха група деца. Когато забелязаха Ема и Итън, те се обърнаха и ги зяпнаха. Две момичета се сбутаха и се усмихнаха на Итън.
Ема го хвана за ръката. Дланите му бяха потни. Това беше първата му публична поява като официален приятел на Сътън Мърсър.
— Всичко ще бъде наред — прошепна му тя.
— Знам — отвърна вдървено Итън и бързо погледна към отражението си в лъскавата метална стена на една от сергиите с храна край входа. Едва тогава Ема забеляза колко спретнато се е облякъл тази вечер — дънките му изглеждаха нови, синята блуза идеално подхождаше на очите му и той се беше избръснал, като беше използвал след това афтършейва, който му беше подарила предишния уикенд. Толкова беше сладък, когато се опитваше да направи добро впечатление.
И макар да се намираха в „Уилър“, като че ли цялата гимназия „Холиър“ се беше изсипала тук за мача. Пейките бяха заети от облечени в зелено деца, които тропаха с крака и пееха училищния химн. Ема се огледа за черната грива на Мадлин и червенокосата глава на Шарлът, но не ги забеляза.
— Странно — промърмори тя. — Те ми казаха, че ще бъдат на най-горния ред.
— Може би са заети да ни подготвят поредния номер — промърмори Итън под носа си.
— Ха-ха, много смешно — каза Ема. Предишната седмица клубът ги беше затворил в една изоставена къща. — Може би този път ще ни заключат в банята.
Итън сбърчи нос.
— Дано не е в мъжката съблекалня. Там мирише на обор.
— Може да е в масажната стая на спортистите — подразни го Ема. — С наш личен масажист.
Устните на Итън се разтегнаха в усмивка.
— Това вече бих го преглътнал.
На последната редица имаше няколко празни места и Ема задърпа Итън към металните стъпала. Няколко ученици се отдръпнаха, за да им направят място да седнат. Едно момиче с коса, вързана на къса опашчица, се престори, че вдига телефона си и пише есемес, но Ема беше сигурна, че всъщност е снимала Итън. Две първокурснички, които седяха няколко реда пред тях, се кискаха и сочеха към него.
Ема лекичко го смушка.
— Недей да се оглеждаш — мисля, че вече си имаш фенклуб.
Итън се изчерви.
— Да бе, да.
Стеснителността му обаче не можеше да ме заблуди. Когато Итън прокара пръсти през мастилено–черната си коса, успях да уловя леката му усмивка. Възможно ли бе Самотникът да се наслаждава на новопридобитото внимание? Винаги съм си мислела, че единствените хора, които говорят против популярността, са непопулярните. На кой не му харесва да бъде обожаван?
Реферът наду свирката си и двата екипа изтичаха към пейките си, за да поговорят с треньорите преди началото на играта. Мирисът на горчица погъделичка обонянието на Ема и лекичкият ветрец я погали по врата.
Итън я прегърна през кръста и я придърпа към себе си.
— Студено ли ти е?
— Може би малко — отвърна Ема.
— Сътън обичаше да казва, че вечерните мачове са й любимите — промърмори Итън така, че никой да не го чуе. — Казваше, че има нещо наистина секси в играта под звездите.
Ема се извърна и го погледна.
— Наистина ли?
Итън прибра кичур тъмна коса зад ухото си.
— Чух я да го казва веднъж в коридора. Предполагам, че просто ми е направило впечатление.
Ема прехапа горната си устна, изпитвайки неочаквана ревност. Като че ли всяко момче в училище си беше падало по Сътън. Нима и Итън беше сред тях? Тя знаеше, че е абсурдно да ревнува от мъртвата си близначка, но понякога се чудеше дали Итън е намирал нещо в Сътън, което не откриваше в нея.