Итън облиза устните си.
— Ами… записите от камерата отиват в един онлайн сайт, а аз съм доста добър с компютрите. Тогава, ъъъ, хакнах сайта, за да видя, дали няма да успея да изтрия фиша. — Бузите му видимо почервеняха. — Не можах, но забелязах, че пазят архив с видеоматериалите. Паролата сигурно е сменена, но ако поработя върху това известно време, мисля, че ще намеря начин да се вмъкна отново.
— О, боже мой, това е страхотно! — изписка Шарлът.
— Много яко, Итън — рече Мадлин с възхищение. — Нямах представа, че те бива в това.
Момичетата ликуваха и се усмихваха. Само един човек изобщо не изглеждаше доволен — Теър. Той не отместваше поглед от терена, макар играта да не беше започнала все още.
— Като че ли е кой знае колко трудно да се сдобие човек със запис от камерите — промърмори той под носа си така, че само Ема да може да го чуе. Тя се престори, че не го е разбрала.
Момичето се обърна към Итън.
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — Последното нещо, което искаше, бе Итън да си навлече неприятности заради това, че се опитва да накара приятелките на Сътън да го харесат.
Итън сви рамене.
— Не е кой знае какво, честна дума.
Внезапно нечия сянка падна върху Ема. Едно момиче с тъмна, къдрава коса, вързана на странична опашка, стоеше до нея. Оскъдните жълти панталонки една покриваха слабите му бедра, а очертанията на сутиена му се подаваха изпод бялата тениска. На Ема й бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае, че това е една от членовете на Подлата четворка — Бетани някоя си.
— Здрасти, Итън — рече Бетани, без да отмества поглед от него.
Итън се изчерви. Очевидно не беше свикнал да е обект на внимание.
— Ъъъ, здрасти?
Завъртях очи. Бях мъртва и общо взето без спомени, но дори аз знаех, че с първокурснички никога, ама никога не се разговаря. Преструваш се, че си твърде зает, за да забелязваш съществуването им, дори да са ти роднини.
— Какво ще правиш този уикенд? — попита Бетани.
Мадлин и Лоръл се ококориха. Лили и Габи бяха извадили телефоните си и пръстите им танцуваха по клавиатурите.
— Ами… — Итън млъкна и погледна към Ема.
Тя едва се сдържа да не се разсмее.
— Ще бъде с мен — отвърна на момичето и хвана Итън под ръка.
Мадлин се наведе напред.
— Защо? Да не би майка ти да ти търси бавачка?
Бузите на Бетани станаха аленочервени. Тя се обърна и се върна при приятелките си, които веднага я заобиколиха и започнаха да си шепнат.
Шарлът поклати глава.
— Определено трябва да се сдобием с онези кадри.
— Съгласна съм — отвърна Ема. — Тези мацки трябва да си го получат.
— Смятай го за сторено — рече Итън.
— Нашият герой — пропя Мадлин.
Теър изглеждаше все по-ядосан. Той се наведе напред и погледна към Итън.
— Ландри, ти кога се превърна в най-якия тип?
За секунда Итън като че ли се почувства като в небрано лозе, но след това си пое дълбоко дъх и отговори спокойно:
— Предполагам, че след като започнах да излизам с най-готиното момиче в училище.
Теър погледна към Ема така, сякаш я виждаше за пръв път тази вечер.
— Да, тук няма спор — рече замислено той.
Седящата до него Лоръл се задави с диетичната си кола. Теър веднага се обърна към нея и я потупа по гърба.
— Добре ли си?
Лоръл закима, но няколко секунди не можеше да си поеме спокойно дъх.
— Ще ми донесеш ли вода? — попита го тя с насълзени очи.
— Разбира се. — Теър се изправи с усилие и закуцука надолу покрай пейките.
Лоръл продължи да кашля, докато той не се изгуби от погледа й, след което спокойно отпи от кутийката си, стрелвайки Ема с поглед, сякаш искаше да й каже „Ти не си единствената, която може да го накара да я следва като кученце“.
Но аз забелязах още нещо в този поглед. Предупреждение. Стой далеч от него, иначе…
10.
Димяща изненада
Хората от квартала на семейство Мърсър приемаха футболния отбор на „Холиър“ твърде на сериозно. След победата на училището улиците се напълниха с бибипкащи коли, а семейство Уесмън, които живееха две къщи по-нататък, опънаха над гаража си банер на „Холиър“.
Ема спря пред къщата и чу как телефонът й изписуква. Итън й беше пратил есемес.
Беше неочаквано забавна вечер, пишеше той. Или в новинарския стил на Ема: „Срамежливец удря джакпота по време на футболна среща“.