Ема се изчерви от удоволствие, че Итън е харесал навика й да си измисля новинарски заглавия и дори е започнал да пише свои. Не беше зле, нали?, отвърна тя, изпълнена с топлота. С изключение на лекия сблъсък с Теър, Итън се беше представил блестящо: беше успял да очарова приятелките на Сътън и дори успя да пусне две безумно смешни шеги. А по начина, по който Мадлин и Шарлът я бяха изгледали след края на играта, Ема бе разбрала, че те са го приели. Тя се радваше, че Итън също ги е харесал.
Ема угаси двигателя и се огледа. За нейна изненада беше изпреварила Лоръл, въпреки че първо беше минала да остави Итън у тях. Колите на господин и госпожа Мърсър също не се виждаха и макар автомобилът на баба Мърсър да беше паркиран пред гаража, къщата беше тъмна.
Тя влезе във фоайето и опипа стената, за да намери ключа за лампата. Стъпките й отекнаха шумно в тихата къща. Ема отиде в кухнята, осветена от лунните лъчи, които хвърляха дълги сенки върху дървената маса. Тя се беше прибирала безброй пъти в празни домове, но къщата на Мърсърови изглеждаше странно празна и самотна тази вечер. Момичето се сепна, осъзнавайки колко е свикнала да бъде посрещана с топлото „здравей“ на госпожа Мърсър.
Ема се накани да запали лампата, когато зърна оранжевия проблясък на цигара в задния двор. Пулсът й се ускори. Няколко седмици по-рано, когато Итън я беше завел на откриването на галерията, двамата седяха отвън на една пейка и тя забеляза тъмна фигура, която пушеше наблизо и чуваше всяка тяхна дума. Фигурата беше изчезнала преди Ема да успее да види кой е.
Тя подсвирна на Дрейк. Скоро чу как лапите на грамадния дог пошляпват по пода в кухнята. Дрейк я погледна с големите си очи. Тя го побутна с треперещи ръце към задната врата — колкото и нервна да се чувстваше покрай голямото куче, толкова повече се страхуваше от пушача навън.
— Хайде, момче — прошепна му тя, докато отваряше плъзгащата се врата. Сърцето й подскочи, щом зърна тъмната фигура, която се беше излегнала в един от шезлонгите. Към дърветата се понесе димно облаче, което изглеждаше също толкова зловещо, колкото и свития пръст на вещицата.
— Сътън? — разнесе се познат хрипкав глас.
Ема примигна; очите й бавно привикваха към тъмнината.
— Бабо. — Тя пусна каишката на Дрейк и той тръгна към другия край на поляната, за да подуши един храст азалии.
— А кого очакваше да видиш? Бог? — Баба Мърсър размаха ръката си, с която държеше цигарата, приканвайки Ема да се приближи. — Седни. — Баба Мърсър й направи място на тъмнозеления шезлонг.
Ема неохотно седна. За нейна голяма изненада баба й подаде пакет „Меритс“.
— Искаш ли да запалиш?
Ема сбърчи нос. Винаги бе мразила миризмата на цигарения дим. Но дали Сътън щеше да приеме?
— Малко ми е възпалено гърлото — излъга тя. След това вирна глава. — Защо не си с мама и татко?
— Те излязоха със семейство Финч — отвърна бабата на Сътън и направи гримаса. — Толкова ми е трудно да търпя тези хора. Винаги се опитват да ме уредят с овдовелия баща на тази ужасна жена. Може да съм стара, но мога сама да си уреждам срещи, много благодаря.
Жената стисна цигарата между сбръчканите си пръсти и погледна към Ема.
— И такаааа — рече бавно тя, разтягайки думите. — Наистина ли няма да кажеш нищо за моя… как го нарече последния път? „Гаден навик, който ще те убие и преждевременно ще състари кожата ти?“
Ема се изсмя на глас. Звучеше точно като нещо, което би казала близначката й — освен това се зарадва, че Сътън също не е пушачка.
— Не. Обърнах нова страница. Живей и остави и другите да живеят. Или в твоя случай живей, докато пушенето не те убие — каза тя с крива усмивка.
Баба Мърсър изтръска цигарата си на чашата, която използваше вместо пепелник.
— Това ми стига. И така, Сътън, докъде я докара с търсенето на колеж? — Тя кръстоса краката си. — Смяташ ли изобщо да ходиш в колеж догодина?
— Ами… — запъна се Ема. Нещо в този въпрос й подейства като удар в стомаха и изведнъж усети, че й е адски трудно да диша. Тя не беше открила нищо в нещата на Сътън, което да й подсказва за посещения в колежи или кандидатствания. Сестра й имаше невероятни възможности, а не се беше възползвала от тях.
Хей, не всички хора са родени да ходят в колеж. Може пък да съм имала планове да стана голяма холивудска актриса.
— Просто гледам да не прибързвам — каза най-накрая Ема. — Но кандидатствах в доста добри училища.