— Нима? — попита баба Мърсър, повдигайки побелялата си вежда. — Смяташ ли да останеш в Аризона?
— Аризонският университет е добър — отвърна тихо Ема. Всъщност докато живееше във Вегас, Аризонският университет бе един от колежите, в които, смяташе да кандидатства. Там се предлагаха много стипендии, а тя харесваше журналистическата им програма. Но отдавна беше изпуснала всички срокове за подаване на документите за стипендии. Щеше ли някога да се върне към предишния си живот? Или щеше да кандидатства като Сътън Мърсър? Можеше ли да постъпи така? Да живее в стаята на Сътън и да ходи в нейното училище беше едно, но да кандидатства в университет за сметка на семейство Мърсър, да продължи да се представя за Сътън и там, беше нещо съвсем различно. Не можеше да понесе мисълта, че разследването на убийството на сестра й щеше да продължи толкова дълго.
Баба сбърчи нос.
— Искаш да кажеш, че Аризонският университет има доста сестринства. Животът не е само купони, да знаеш.
Ема заби поглед в сандалите си.
— Знам, вярвай ми.
Баба Мърсър угаси цигарата в облегалката на шезлонга със замислено лице.
— Баща ти обичаше да купонясва — каза тя и въздъхна. — По сърце е калифорнийско момче. Но когато се преместиха в Тусон, двамата с майка ти доста се кротнаха. — Тя изсумтя. — Разбира се, работата му си заслужаваше.
— Преди Тусон са живели в Калифорния? — попита Ема, неспособна да скрие изненадата си. Семейство Мърсър не бяха споменавали никога за това, а и бяха толкова сраснали с тукашната общност, че Ема просто беше предположила, че винаги са живели тук.
Баба я изгледа странно.
— Естествено, че са живели. Преместиха се тук малко след като те осиновиха.
— О, да. Пфу — рече Ема тихо. Толкова й беше странно да си мисли, че някога са имали съвсем различен живот.
Баба въздъхна.
— Толкова ми е трудно, че не живеят на две крачки от дома. Така се забавлявахме, докато Сътън беше още жива.
Сърцето на Ема спря. Правилно ли беше чула старата жена?
Зачаках със затаен дъх. Баба беше казала Сътън. Аз.
— Сестра ми обожаваше бебетата — продължи баба Мърсър и тънките й устни се разтегнаха в усмивка. — Особено много обичаше теб. Трепереше над теб. Наричаше те с всякакви умилителни имена.
Очите на Ема шареха напред-назад, докато постепенно осъзнаваше смисъла на думите. Сътън, за която говореше баба, не беше нейната близначка. Сътън беше кръстена на сестрата на баба Мърсър.
Баба взе чашата си с мартини и отпи от нея.
— Ако живеехме по-близо един до друг, щях да те наглеждам по-добре — и да те държа встрани от неприятности. Родителите ти винаги са били твърде снизходителни. Още няколко уикенда с мен щяха да ти избият глупостите от главата. — Тя погледна към Ема. Но само след миг погледът й омекна и тя положи ръка върху нейната. Ема се усмихна, изненадана от този мил жест.
Баба й сви устни, сякаш искаше да каже още нещо, но не можеше да намери подходящите думи.
— Както и да е — каза тя със сериозен глас и дръпна ръката си.
— Какво и да е — повтори Ема, смутена.
Дрейк надигна глава и погледна към вратата, изскимтявайки тихо. Ема се обърна рязко. Лоръл стоеше зад плъзгащата се врата, която водеше към кухнята, и ги гледаше.
Баба Мърсър й махна.
— Очевидно сестра ти се е прибрала.
След като вече беше забелязана, Лоръл махна небрежно и се отдалечи. Миг по-късно лампата в стаята й светна.
Баба Мърсър изцъка и угаси цигарата си.
— Дано Лоръл не ме е видяла, че пуша. За разлика от теб тя не може да пази тайна.
Ема гледаше как сянката на Лоръл се движи из стаята й.
— Всъщност Лоръл си има своите тайни — промърмори тя. — Ще се изненадаш, ако разбереш на какво е способна.
Като например да убие собствената си сестра, помислих си мрачно аз.
11.
Гореща среща
На следващата вечер Ема стоеше на паркинга на „Клейтън Ризорт“. Всичките ниски, ултрамодерни тухлени сгради светеха на фона на тъмната планина. Около нея се простираше леко хълмистото, невъзможно зелено игрище за голф, а знаменцата му се поклащаха на лекия ветрец. Няколко пръскачки се включиха едновременно и започнаха да поливат тревистите площи. Двама плувци се поклащаха във водата в дълбокия край на басейна с форма на подкова и тихо разговаряха. Всичко изглеждаше толкова романтично и изискано, всеки детайл изглеждаше точно на мястото си.