Выбрать главу

Чу трясък зад гърба си и когато се обърна, видя как Шарлът, Мадлин и близначките Туитър слизат от джипа на Мадлин.

— Винаги съм казвала, че номер се планира най-добре докато се промъкваме в чужд имот — прошепна Лили, подсмихвайки се. Розовият й бански се подаваше под твърде впитата й бяла блузка, а под мишницата си тя носеше лилава плажна кърпа.

Леко изнервена, Ема приглади с ръка светложълтата туника, която беше намерила в гардероба на Сътън. Момичетата бяха планирали свръхсекретната сбирка на клуба „Игра на лъжи“ за тази вечер, но за да я осъществят, трябваше да влязат тайно в собствеността на курорта, за да стигнат до горещия минерален извор. Човек би си помислил, че досега би трябвало да е свикнала да нарушава закона, но навиците на добро момиче умират трудно.

Моите нерви също бяха опънати, но по друга причина. Това място ми беше познато от един от спомените ми. Приятелките ми бяха минали оттук, за да ме завлекат до багажника на колата в онази нощ, в която бяха направили фалшивото клипче за смъртта ми, същата нощ, когато Лоръл едва не ме беше задушила до смърт. Бях приела този номер просто за глупава шега, но сега започвах да се замислям. Дали Лоръл не се беше упражнявала за по-късно?

Мадлин отпи от бутилката с минерална вода, докато Габи и Лили забързаха напред.

— Вече ми хрумнаха адски много добри идеи — извика Габи през рамо.

— Трябва да се погрижим за всичко, което включва един бал — избъбри Лили. — Със сигурност ще ни трябва купа с пунш и торта. Както и да накачим тонове лентички със знаменца.

Шарлът, която беше увила тялото си с хавлиена кърпа, се спря внезапно и хвана Ема за ръката.

— Къде е Лоръл? Мислех, че ще дойде с теб.

Ема сви рамене.

— Преди да тръгна, минах през стаята й, но тя не беше там.

Мадлин настръхна.

— Обзалагам се, че е с брат ми.

Ема реши, че Мадлин е права. Цял ден се беше опитвала да хване Теър насаме, за да го попита колко време е останала с него Лоръл в болницата, но всеки път, когато го виждаше, той беше с нея.

— Ауууу — пропя Габи. — Може би ще му се отрази добре да има приятелка.

— Особено, ако е една от нас — додаде Лили.

Мадлин бутна настрани едно клонче; Ема рязко се наведе, за да го избегне, когато то рязко се върна назад към лицето й.

— Точно сега Теър не се нуждае от приятелка. Първо трябва да се оправи.

— Да се оправи? — повтори Лили. — Какво имаш предвид?

Мадлин рязко млъкна. Теър беше казал на Ема, че е лежал в рехабилитационна клиника, но извън семейството тя бе единствения човек, който знаеше за това.

Освен ако не беше казал и на Лоръл…

— Имам предвид крака му — отвърна със запъване Мадлин. — Трябва да го излекува. — И това беше всичко.

— Пристигнахме! — пропя Габи, проправяйки си път през клоните. Пред тях се появиха равните червени скали. Три басейнчета с размерите на джакузи, бяха пълни с минерална вода, която бълбукаше примамливо.

Когато се огледах, усетих как ме изпълва страх. Да, това си бяха точно изворите. В онази нощ се ядосах на Лоръл заради това, че носеше огърлица, която бе същата като медальона ми, сякаш се опитваше да копира стила ми. По-късно тя ми каза, че си го е сложила само за да предизвика скандал, но очевидно не се домогваше само до стила ми. Тя искаше живота ми.

Мадлин съблече през глава туниката си и седна на скалата до басейна. Шарлът се приближи колебливо до димящата вода, без да сваля кърпата си. Ема и близначките Туитър също се съблякоха и оставиха дрехите си на купчинка. Лили потопи палеца си във водата и обяви, че температурата е идеална. Когато се плъзна вътре, тя затвори блажено очи и изхъмка. Ема също се потопи във водата и топлината я обгърна. За миг цялото й напрежение се изпари.

— Добре, време е да изготвим план за партито — каза Габи, докато нагласяше златистата катарама на банския си. — Значи ще изпратим покани по имейл на всички, които са важни в „Холиър“?

— С изключение на четирима души, които не искаме да виждаме — каза Мадлин. Тя плъзна ръце по водата, създавайки мънички вълнички.

— Може да поканим някои готини ученици от „Уилър“ — предложи Лили.

— Като момчетата от футболния отбор. — Гласът на Шарлът, която седеше на ръба на басейна и беше потопила само краката си в него, звучеше възбудено.