— Със сигурност. — Ема забарабани с пръсти по скалата. — Ако го организираме в училище, как ще успеем да влезем, след като заключат входа?
— Ами както успяхме предишния път? — рече Шарлът. Когато Ема я изгледа безизразно, тя додаде: — Номерът с фламингото и градинския гном?
— А, да — каза Ема, припомняйки си смътно клипчето.
— Ще залепим с тиксо ключалката, преди да свършим училище — обясни Мадлин.
— Ами музиката? — попита бързо Ема.
За миг всички се умълчаха, мислейки усилено. От дърветата се донесе чуруликане. Минералният извор беше толкова изолиран, че всеки звук отекваше силно в нощта.
— Бих могла да направя плей листа — каза Лили.
— Не мисля, че това ще свърши работа — поклати глава Ема. — Трябва ни истински диджей. Да го направим както трябва.
— Танк ще се справи — предложи Шарлът. — Той ми дължи една услуга. — Тя погледна многозначително към Ема.
Порових в спомените си за някой на име Танк, но не намерих нищо, а и Шарлът не се доизказа.
— Ами ако Подлата четворка реши да се натресе на партито? — попита Ема.
Лили изкриви устни.
— Можем да накараме всеки да показва поканата си на входа.
— Или можем да си наемем бияч — предложи Шарлът. — Да направим всичко супер шик, дори да си опънем кадифено въже. Обзалагам се, че пичът, който работи в „Плюш“ ще се навие срещу определена сума.
— Знаете ли, може би ще е по-добре, ако Подлата четворка наистина се домъкне. — Очите на Мадлин проблеснаха. — Може би ще поискаме да им скроим номер в мига, щом минат през вратата.
— Номер в номера! — Шарлът плесна с ръце. — Харесва ми!
Ема прехапа устни. Искаше й се този номер да не включва подигравка с някого. Но пък Подлата четворка им беше докарала големи неприятности — а Бетани беше поканила Итън на среща пред очите й.
— Като става дума за партита — рече тя с намерението да смени темата. — Вие, мацки, решихте ли какво ще носите на рождения ден на баща ми в събота?
Лили се приближи до Ема във водата и я прегърна през рамо.
— Може пък да дойда с този бански. Да шокирам малко старците.
Момичетата се изкискаха. Внезапно наблизо се чу шумолене и всички млъкнаха.
Очите на Мадлин се разшириха.
— Какво беше това?
Габи се измъкна наполовина от водата.
— Ами ако е охраната?
— Не може пак да ме арестуват! — проплака Лили.
Ема усети как настръхва. Шумоленето се приближаваше. Тя различи две фигури, които си проправяха път през храсталака. Чу се тихо изпискване и на скалата се появиха Теър и Лоръл.
— Боже! — избъбри Лили и ги изпръска с вода. — Изкарахте ни акъла, идиоти.
— Извинявайте! — пропя Лоръл със самодоволна усмивка. Тя държеше Теър за ръката. — Просто се разхождахме наоколо. — Докато казваше това, тя гледаше право в Ема. — Извинявайте, че закъсняхме.
— Да, извинявай, Мадс — додаде Теър, поглеждайки към сестра си.
Мадлин стоеше с каменно изражение на лицето.
— Защо не отговаряше на обажданията ми?
Теър примигна.
— Не съм ги чул, сигурно.
Мадлин изскочи от басейна и грабна телефона на Теър от джоба му.
— Дори не си го включил! — изписка тя.
— Съжалявам! — отвърна Теър, вдигайки отбранително ръце.
Мадлин не каза нищо. Всички се умълчаха и се спогледаха смутено. Лоръл пусна брезентовата си чанта на скалата, преструвайки се, че не забелязва напрежението. Тя съблече бялата си рокля и остави върху чантата тъмносинята си кърпа.
Теър махна с ръка и съблече черната си тениска. Гърдите му бяха гладки и загорели, а мускулите на корема му изпъкваха. Ема се усети, че го зяпа и бързо извърна поглед. Оказа се изненадващо трудно да не гледа Теър — той беше наистина великолепен.
— Ъм, аз си мислех, че това е събиране по женски — рече Шарлът, когато той седна на ръба на басейна.
Теър повдигна вежди.
— Да не би да говорите за нещо свръх секретно?
Ема повдигна рамене.
— Може и така да се каже и…
— О, я стига. — Лоръл завъртя очи. — Теър може да научи. И без това ще бъде поканен. — Тя се сгуши до него, без да сваля очи от Ема. — Но пък какво беше онова нещо, което винаги казваш, Сътън? Ако ти кажа, ще трябва да те убия?
Внезапно на Ема й стана ужасно горещо. Не й харесваше да стои тук и да говори с Лоръл за убийства, дори на шега. Не беше сигурна дори дали ще издържи да стои в един и същ басейн с нея. Без да й отговори, тя излезе на брега и уви тялото си в голямата плажна кърпа. Хладният вечерен въздух успокои пулса й и тя тръгна по една от пътеките, дишайки дълбоко, за да се успокои.