Ема и Теър я изпратиха с погледи, а моето сърце се сви, докато гледах героите в тази трагедия: момчето, което обичах, близначката, с която така и не се бях запознала и сестрата, която ми беше отнела и двамата.
12.
На пистата
На следващата сутрин, в часа по физическо, Ема и група момичета правеха обиколки спортно ходене по пистата, вместо да играят хандбал с момчетата. Всяко момиче вървеше достатъчно бързо, за да не привлича вниманието на учителя, но същевременно достатъчно бавно, за да не се изпоти и да развали грима си.
Ема се опита да се заслуша в безкрайното бъбрене за плановете през уикенда, за разочарованието от отмяната на бала и за завръщането на Теър в училище, но не можеше да се концентрира. Предишната нощ почти не беше спала, усещайки остро присъствието на Лоръл само на няколко метра по коридора.
Едва когато стигна до завоя и видя, че Гарет се качва в колата си, която беше оставил на паркинга, тя се разсея за миг. Защо добро момче като Гарет си тръгва от училище по средата на втория час? А още по-странно бе, че на пасажерската седалка седеше Ниша. Не беше ли казала тя, че вече не са заедно?
Знаех си, че примирието между Ема и най-големия ми враг изглеждаше твърде хубаво, за да е истина.
Няколко второкурснички минаха покрай Ема и в носа я удари миризмата на лосион против изгаряне и парфюм.
— Здрасти, Сътън! — извика Клара някъде от средата на групичката. Ръкавите на тениската й бяха навити нагоре и разкриваха загорелите й рамене.
— Здрасти — отвърна разсеяно Ема и се отдръпна от оградата. Не искаше никой да я види как гледа към Гарет и Ниша. Оставаше й само няколко клюкарки да решат, че не е забравила Гарет и да започнат да разпространяват слухове из училище.
Внезапно Ема забеляза Итън, който седеше на една от пейките в другия край на игрището и зарадвано се затича към него.
— Здравей, непознати — пропя тя в ухото му, полагайки ръце върху раменете му. — Да не би някой да е избягал от час? Мислех, че сега имаш английски.
Итън се обърна рязко. Когато Ема видя студеното му изражение, тя отстъпи назад.
— Малко съм зает в момента.
— К-какво има? — заекна Ема.
Итън се извърна настрани и погледът му се зарея над игрището.
— Итън? — попита тихо Ема. Но той просто си седеше там и избягваше погледа й.
Край тях минаха група ученици, които хвърляха скришом погледи към Ема и Итън. Ема веднага залепи изкуствена усмивка на лицето си, защото не искаше да разберат, че двамата се карат.
Най-накрая Итън извади мобилния си телефон и с въздишка го показа на Ема. Тя погледна към тъмната, замазана снимка на екрана. След миг осъзна, че това са тя и Теър, които разговарят на пътеката. Сърцето й се сви. И двамата бяха по бански и ръцете им почти се докосваха.
В този миг тя осъзна, че Лоръл е изпратила снимката.
— Не разбираш ли? — прошепна Ема. — Тя се опитва да ни раздели, защото ревнува.
Или се опитва да ти изпрати послание, помислих си аз. Чула е за какво разговаряхте двамата с Теър. Спри се, докато все още имаш преднина.
Итън остави телефона да падне от ръцете му.
— Да не би да я е обработила с фотошоп? Защото вие двамата изглеждате така, сякаш сте на романтична среща.
— Попитах го за нощта, когато е умряла Сътън — отвърна Ема. — Няма да повярваш какво научих.
Внезапно се разнесе трясък и металните препятствия, които треньорът се опитваше да сглоби на трасето, се разпиляха по земята. Ема преглътна тежко. Намираха се на твърде открито място. Някой можеше да ги чуе.
— Ще повървиш ли с мен? — попита тихо тя. За миг Итън просто остана на мястото си, сякаш се канеше да откаже. Когато накрая стана от пейката, Ема въздъхна с облекчение.
Двамата тръгнаха по пистата, изпреварени от група ученици. Едва когато стигнаха до завоя край спортния салон, Ема го издърпа от червения асфалт и го вкара в малката стая, където се съхраняваха спортните уреди и затвори вратата. Единствената светлина вътре проникваше през процепа покрай стената. Щеше да е романтично, ако Итън не стоеше в средата със скръстени ръце.
— Теър ми каза, че Лоръл не е останала при него цялата нощ — прошепна Ема и гласът й прозвуча кухо под ниския таван. — Само го оставила в болницата. Той ми каза, че била адски ядосана на Сътън. Думите му бяха точно, че искала да я убие.
— Леле. — Итън тихо подсвирна и като че ли забрави за гнева си. — Страхотна бъркотия.