— Как да успея да го докажа, преди да ми е направила нещо? — попита Ема. Погледна през процепа и видя двама ученици, които се бореха на тепиха. — Иска ми се всичко това да свършва. Нещата излизат изпод контрол. Освен това, че искам да открия убиеца на Сътън, имаш ли представа колко ми е дотегнало да се преструвам? Колко ми се иска отново да бъда себе си? Целият ми живот в момента е поставен на пауза. Онзи ден осъзнах, че няма да мога да отида в университета.
Лицето на Итън омекна.
— Знам — каза той и я прегърна.
Ема зарови лице в рамото му, чувствайки се по-добре.
— Значи не ми се сърдиш?
Итън сви рамене.
— Трудно ми е да мисля, че с Теър сте заедно.
— Знаеш, че харесвам теб — и само теб.
— Знам, наистина. Но ме дразни това, че не ме покани да дойда с вас. Много ми се иска да разбера къде се намира минералният извор.
— Ами аз вече знам къде се намира. — Ема го мушна игриво с пръст в гърдите. — И двамата с теб ще отидем скоро там — сами.
— Това ми прилича на среща — промърмори Итън.
— Нали не си се отказал да дойдеш на партито за рождения ден на баща ми в събота? — попита Ема. — Моля те, кажи ми, че не си. Не мисля, че ще успея да се справя с това без теб. Особено когато и Лоръл ще е там. Достатъчно ме подлудява мисълта, че ще се намирам през една стая от нея. Вече заключвам всяка нощ вратата и прозореца.
Итън се престори, че размисля.
— Предполагам, че ще дойда — отвърна той след миг. — Но само, ако си много, много послушна. И само ако ме запознаеш с тази баба Мърсър.
— Направо ще се влюбиш в нея. — Ема завъртя очи. — Но мирише така, сякаш се къпе с „Шанел № 5“. И сигурно ще ти предложи цигара.
— Тогава ще гледам да не си забравя запалката — пошегува се Итън. — О, като говорим за възрастни дами, почти успях да разбия паролата на уличната камера. Доказателството, че не ти си организирала номера с онова дърво в двора, съвсем скоро ще бъде в ръцете на госпожа Амброуз.
— Благодаря ти! — Ема сплете драматично пръсти.
— Тогава клубът наистина ще се влюби в теб. Вече обмислят нов номер за бала, за да поставят Подлата четворка на мястото им.
Итън повдигна вежди.
— Нали нямаш намерение да причиниш нещо ужасно на тези момичета? Вярно, че са големи кучки, но знам много добре на какво сте способни вие от „Игра на лъжи“.
— Аз не съм от тях — напомни му Ема. — Може би номерът в номера, който ще им погодим на тайния бал, ще бъде прожектирането на записа на голям екран в гимнастическия салон. Така цялото училище ще разбере, че не сме го направили ние. А Подлата четворка ще трябва да отговарят за действията си.
Това ми се стори като добър номер — ефективен, но не жесток. Одобрявах.
Итън кимна.
— Това ме устройва. Камерата снима кадър по кадър, така че ще изглежда повече като прелистване на книга, а не като филм.
— Така дори е още по-добре. — Ема се облегна на вратата и се загледа в стената замислено. — Ако само имахме запис на убийството на Сътън. Това щеше доста да ни улесни живота, нали?
Лицето на Итън стана сериозно.
— Наистина ли смяташ, че Лоръл го е извършила?
— Да, наистина. Но това не означава, че полицията ще ми повярва.
— Някога претърсвала ли си стаята й? — попита Итън.
Ема нацупи устни.
— Няколко пъти — на партито по случай рождения ден на Сътън — и тогава видях, че е записала инициалите на Теър в календара си на датата, когато Сътън е умряла. — Момичето вдигна глава и се загледа в силуета на Итън. Знаеше ли Лоръл, че Теър ще се върне? Беше ли ги проследила до каньона Сабино, а след това бе прегазила Теър, докато се беше насочила към сестра си? — Но никога не съм ровила из чекмеджетата или шкафчетата. Предполагам, че трябва да опитам.
— Добре. — Итън се наведе и я целуна. — Кой знае, може пък на следващия бал да отида с Ема Пакстън.
— Може би — отвърна тя, изпълнена с надежда. Итън я хвана за ръката и двамата излязоха заедно от салона.
Докато лъчите на слънцето се сипеха върху тях, аз се чудех дали Ема някога ще получи своя хепиенд. След като разкриеше Лоръл, тя можеше да остане да живее със семейството ми, да остане приятелка с най-добрите ми приятелки и да отиде да учи в Аризонския университет на пълна стипендия заедно с Итън. Но пък аз знаех твърде добре, че не всички получават шанса да живеят дълго и щастливо.