Ема се намръщи.
— Като кого?
През лицето на баба Мърсър премина сянка. На Ема й се стори, че вижда страх. Но някъде до тях нещо изтрополя и тя се обърна. Някой беше съборил цял рафт с шалове. Продавачките бързо притичаха и започнаха да ги събират.
Когато баба се обърна към Ема, лицето й отново беше спокойно.
— Честно казано, притеснявам се и за Лоръл. Само на мен ли ми се струва, или тя наистина е малко… разсеяна напоследък? Като че ли нещо й тежи?
Ушите на Ема пламнаха.
— Ами може да се каже — промърмори тя повече на себе си, отколкото на бабата на Сътън.
— Знаеш ли какво е то?
Пот изби по тила на Ема и с крайчеца на окото си тя зърна проблясък от руса коса. Когато се обърна към вратата, тя беше убедена, че е зърнала някой, който бързо се е скрил.
— Нямам представа — отвърна момичето и преглътна.
— Добре. — Баба стисна чантата си под мишница и закрачи към асансьора. — Каквото и да е то, по всичко личи, че не замисля нещо добро.
Без майтап, помисли си Ема, докато вървеше след възрастната жена.
Вцепених се от леден страх. Едно нещо беше сигурно. Ема трябваше да претърси колкото се може по-скоро стаята на Лоръл и да сложи веднъж завинаги край на тази шарада.
14.
Ракета за тенис
Събота следобед Ема стоеше на метър от вратата на Лоръл, протегнала ръка към дръжката. От долния етаж се чуваха господин и госпожа Мърсър, които довършваха приготовленията за партито, но Лоръл не се виждаше никъде. Сигурно беше излязла с Теър.
Ема натисна бравата и влезе в стаята. Мирисът на парфюма на Лоръл я блъсна в лицето като топлинна вълна. Върху бюрото бяха поставени две свещи, заедно с чаша, пълна с моливи и снимка в рамка на пет диви мустанга, които препускаха по затревено поле. Хотелския й вид контрастираше силно с колажа от снимки и тенис лентички, които Лоръл беше набола по стената си. Точно до гардероба й се виждаше черно-бяла снимка на Теър, който беше прегърнал Лоръл през раменете на паркинга край каньона Сабино. Тя висеше леко накриво и отдолу се забелязваше ръбчето на друга фотография. Ема леко я повдигна и видя снимка на Сътън и Лоръл, които се бяха прегърнали през раменете — позата беше почти идентична с тази на Лоръл и Теър.
Известно време Ема просто стоеше там и изучаваше усмихнатите лица на Лоръл и Сътън. Двете изглеждаха като най-добрите приятелки на света.
Аз се взирах в снимката и се опитвах да си спомня кога е била направена. В края на миналата учебна година? След някой тенис турнир? Може би дори още по-рано: двете с Лоръл изглеждахме толкова щастливи. Нямах представа какво се беше случило, че да промени това. Може би се бяхме отчуждили след като си бях намерила по-готини приятелки. Или може би причината за всичко беше Теър.
Ема издърпа чекмеджето на бюрото и то изскърца. Вътре имаше розова гума с формата на сърце, кламери във всички цветове на дъгата и телбод. От вътре се изтъркаляха и няколко химикалки „Бик“. Няколко листи от тетрадка бяха подредени на купчинки. Ема взе един от тях. Made, пишеше там, трябва да поговорим за нещо. Много е важно. Лоръл го беше подчертала с три линии. Нещо се случи това лято и просто трябва да го споделя с някого. Вината направо ме изяжда отвътре. Лоръл. Датата беше шести септември, седмица след изчезването на Сътън.
Ема изпусна бележката така, сякаш тя беше горещ тиган. Лоръл едва ли щеше да сподели с Мадс какво беше направила, нали? Или щеше да каже на Мадлин, че е видяла Теър? И в двата случая Лоръл беше предпочела да замълчи.
Ема пъхна бележката в задния си джоб и провери под леглото, под матрака и в гардероба. Нищо. Тъкмо когато реши да си върви, тя забеляза, че под стола се подава синя лента — от онези, които двете с Лоръл увиваха около дръжките на тенис ракетите си. Ема коленичи и видя една ракета, пъхната под възглавницата за сядане. Тя я издърпа и я повъртя в ръцете си. Боядисаната в червено корда беше толкова разтегната в средата, че Ема се изненада, че не се е скъсала. Когато я докосна, част от боята се обели. Не беше червена боя — беше кръв.
Пръстите на Ема затрепериха. Рамката на ракетата също беше изкривена, сякаш някой беше ударил силно с нея по нещо — или някого. Тя се взря по внимателно и видя един дълъг, тъмен косъм, увит около рамката — цветът му беше същият като на косата й. Това косата на Сътън ли беше? Ема усети, че й се повдига. Дали държеше в ръцете си оръжието на убийството?