Докато гледах Лоръл, образът на окървавената ракета изплува в съзнанието ми. Дали чувстваше някакви угризения? Как можеше да се преструва, че всичко е наред?
Ема отвърна със свиване на рамене на коментара на Лоръл и тръгна след господин Мърсър по павираната пътека. Тя минаваше покрай кристален фонтан, в който плуваха златни рибки с размера на хамстери. Когато зърна отражението си в огледалните стени на фоайето, тя не можа да се познае. Беше избрала смарагдовозелена коктейлна рокля и златисти обувчици от гардероба на Сътън. Етикетът с цената все още висеше на роклята; тя струваше повече от седемстотин долара. Ема колебливо я облече, ужасена, че може да разкъса някой шев или да я изцапа със сухия си дезодорант.
— Ето го и моят рожденик! — разнесе се познат, сипкав глас. Баба Мърсър, облечена в бална рокля в златисто и черно, която изглеждаше като тоалет, подходящ за Оскарите, се понесе елегантно през фоайето. Тя хвана господин Мърсър за ръката. — Ела, ела! — рече развълнувано жената. — Мястото изглежда великолепно!
Тя се усмихна на Лоръл и Ема и ги поведе покрай белите кожени дивани, които бяха подредени около камината. Дървеният под беше застлан с килими от волски кожи на кафяви и черни петна. Баба бутна двете стъклени крила на вратата и излезе на каменна веранда, обградена от пустинни полета с изглед към изкуствено езеро. Тя вече беше пълна с гости. Мъжете носеха тъмни сака, ленени панталони и официални ризи, а жените бяха облечени в шикозни, обсипани с бижута коктейлни рокли. Слънцето беше надвиснало над хоризонта и обагряше небето в захаросано розов цвят, а сервитьорките сновяха из тълпата и разнасяха коктейли.
— Кристин направо е надминала себе си — рече господин Мърсър с тон, който сякаш намекваше, че не е трябвало да се престарава толкова, но Ема веднага усети, че е изключително доволен.
Баба се намръщи.
— Аз също помогнах — рече остро тя.
Вместо да отговори на майка си, господин Мърсър впери поглед в някой, който стоеше в другия край на верандата. Ема се надигна на пръсти и внезапен хладен полъх я накара да потрепери. Това беше Теър Вега, който изглеждаше много красив с вталеното си сако, бяла риза и прибрана зад ушите дълга коса. Той разговаряше с баща си и тръскаше непреклонно глава.
Лицето на господин Мърсър пребледня. Той се наведе към Ема и Лоръл.
— Коя от вас го покани?
Внезапно госпожа Мърсър се плъзна между тях. Тя изглеждаше прекрасно в роклята си от Даян фон Фюрсенберг, а на ушите й проблясваха диамантени обеци.
— Всичко наред ли е, скъпи? Партито не е ли великолепно?
Господин Мърсър я погледна строго.
— Какво търси той тук?
Майката на Сътън проследи погледа му и сви устни.
— Ами аз поканих семейство Вега — каза тя. Очевидно полагаше доста усилия гласът й да прозвучи спокойно. — Напълно естествено е да предположат, че поканата включва и Теър. Моля те, успокой се и се забавлявай. Нали не искаме да създаваме вълнения.
Лицето на господин Мърсър се вкамени.
— Не забравяйте какво ви казах, момичета — рече той и тъмните му очи проблеснаха. — Надявам се, че мога да ви вярвам.
Ема разпери отбранително ръце.
— Разбира се!
— Винаги можеш да ми вярваш, татко — додаде Лоръл със сладък глас и прибра кичур руса коса зад ухото си.
Почти веднага след това неколцина гости отведоха господин Мърсър настрани и Ема тръгна към бюфета, който беше зареден с всевъзможна храна — от сандвичи до филе миньон, от зеленчуци на грил до всевъзможни суфлета.
След като лапна едно кашкавалено кубче, Ема се огледа, за да види дали не са пристигнали приятелките й или Итън. В тълпата забеляза една от съседките на Мърсърови, която ръкомахаше, разказвайки нещо на група жени.
— И тогава извикахме пастор Уилкинс в онзи книжен клуб! Кой би могъл да знае, че Книжният клуб на Опра може да е толкова расистки! — пропя тя.
Две малки момичета си пийваха коктейли „Шърли Темпъл“ на бара, преструвайки се на възрастни. Ема съзря господин Чембърлейн, бащата на Шарлът. Той стоеше, прегърнал през кръста майката на Шарлът, който беше облечена в къса рокля с леопардов десен, която обгръщаше плътно безупречната й фигура. Точно в този миг бащата на Сътън прекоси верандата и тупна силно господин Чембърлейн по гърба. Бащата на Шарлът промърмори нещо в ухото му и господин Мърсър отметна глава назад, смеейки се гръмогласно.