Ема примигна. Тя нямаше представа, че двамата мъже се познават. Беше се срещала с господин Чембърлейн само веднъж, в нощта, когато беше пристигнала в Тусон. Той я беше поздравил смутено на паркинга край каньона Сабино, сякаш Ема го беше хванала да върши нещо забранено. Тя усещаше, че нещо не е наред в семейство Чембърлейн, но Шарлът никога не отваряше дума по въпроса, а Ема не обичаше да си навира носа в чуждите дела.
— Сътън? — дочу се нечий глас наблизо.
Ема се обърна и едва не се сблъска с Шарлът, Мадлин и близначките Туитър. Всички бяха облечени в разкошни коктейлни рокли. Шарлът носеше червено, което подчертаваше прасковената й кожа, Мадлин беше облечена като жена вамп в пурпур и черно, а близначките се бяха докарали в лъскави сребриста и златиста рокли, които едва покриваха бедрата им.
— Кажи зеле! — извика Габи и нагласи телефона си, за да направи снимка. — Ще пусна туит за това колко забавни могат да бъдат партитата за петдесет и петия рожден ден — стига да се отнесеш към тях по подобаващ начин. — Тя намигна.
Шарлът преметна ръка през раменете на Ема.
— Добре ли си прекарваш?
— Тук наистина е много красиво — отвърна Ема, поглеждайки към майката и бащата на Сътън. Двамата стояха пред една голяма маса, отрупана с подаръци. Господин Мърсър поклащаше глава, а изразът на лицето му казваше „Не може това всичкото да е за мен“.
— Къде е Лоръл? — Мадлин огледа тълпата. Преди някой да успее да отговори, тя сви рамене и изчезна нанякъде с думите, че отива да я потърси. Съдейки по бледото й лице, Ема разбра, че приятелката й се страхува, че Лоръл е с брат й.
Габи подпря ръката си на хълбок и също проследи Мадлин с поглед.
— Леле. До кога така? Тя не го изпуска от очи.
— Обзалагам се, че го прави заради баща им. — Лили махна към верандата. Господин Вега стоеше до съпругата си и държеше чиния, пълна с потопени в шоколад ягоди.
— Знаете ли какво чух? — прошепна Габи, без да спира да пише нещо на айфона си. — Бащата на Мадс притиска здраво Теър да навакса изпуснатото в училище. Освен това му е забранено изобщо да излиза от вкъщи заради това, че ги е подлудил с изчезването си. — Очите й се разшириха. — Според вас той защо изчезна? Мадс не иска да говори. Смятате ли, че е организирал порно канал?
— Не! — възкликна Ема, преди да успее да се спре.
Шарлът я погледна с любопитство.
— Знаеш ли къде е бил Теър?
— Разбира се, че не — побърза да отвърне Ема. — Но той не би се занимавал с това.
И тогава, между бавно разтапящите се ледени скулптури, тя зърна едно момче, облечено с тъмни панталони и светлосиня риза, което тъкмо беше застанало на прага на вратата към верандата. Сърцето й подскочи.
— Итън! — извика тя и му махна с ръка.
Той се огледа няколко пъти, преди да я види. Усмихна се широко и тръгна право към нея, без да се изкушава от сервитьорките и таблите с питиета и храна, които носеха те.
— Здравей — каза Итън и я огледа от главата до петите. — Изглеждаш невероятно.
Ема го целуна по бузата и пеперудите отново запърхаха в стомаха й.
— И ти изглеждаш страхотно. — Момичето прокара пръсти през все още влажната му коса. Кожата му ухаеше на глицеринов сапун.
Итън поздрави Шарлът и близначките Туитър, които го посрещнаха като стар приятел, след което огледа бюфета с храна, който вече включваше шоколадов водопад и поне десетина различни видове пай и тихо подсвирна.
— Това е направо невероятно.
— Всичко се изяжда — рече гордо Ема.
— Не знаех, че тук ще има толкова много хора от „Холиър“ — отбеляза Итън.
Едва тогава Ема забеляза съучениците си, които се смесваха с тълпата. Имаше момичета от отбора по тенис и техните родители, включително Ниша, която сякаш сияеше в късата си бяла рокля. До нея се виждаше баща й. Едно момиче от класа по немски стоеше близо до бара заедно с две момчета от отбора по тенис, а група момичета, които Ема си спомни от партито за рождения ден на Сътън, се бяха скупчили край струнния квартет и се кискаха. Доста хора гледаха към Ема и Итън така, сякаш те бяха новата ВИП двойка.
Ема си взе чаша газирана вода от една преминаваща сервитьорка и сви рамене.