После се отпусна по гръб, за да помисли. Дали през цялото време е знаел за Ема? Дали Беки е споменала, че Сътън има близначка, когато я е дала за осиновяване? Дали той е качил клипа с удушаването на Сътън в Интернет, с надеждата, че сестра й ще го види и ще се появи? Досега Ема смяташе, че тогавашния й заварен брат Травис по чисто съвпадение бе открил в интернет клипа, който я беше отвел при Сътън в нощта на нейната смърт. Но господин Мърсър сигурно беше прегледал клиповете от „Играта на лъжи“ и бе открил онзи, който щеше да привлече най-силно вниманието на някого. След това беше хакнал акаунта на Сътън във Фейсбук и беше отговорил на съобщението на Ема. Сътън никога не излизаше от акаунта си. Едва ли ще му е било много трудно.
Ема се замисли отново за онази първа сутрин, когато беше закусвала със семейство Мърсър. Господин Мърсър беше изчезнал от къщата, без да си допие кафето, с оправданието, че отива да вземе сутрешния вестник. Времето бе достатъчно, за да остави бележката за смъртта на Сътън върху колата на Лоръл. Той беше приятел с господин Чембърлейн и щом Сътън и приятелките й знаеха кода за алармата на Чембърлейнови, нищо чудно и господин Мърсър да я знаеше. Доколкото знаеше Ема, семейство Мърсър се грижеха за дома на Чембърлейнови, докато те бяха на почивка. Ема не беше сигурна как е успял да влезе незабелязано в училищната зала, да пусне прожектора върху главата й, но бащата на Сътън беше доста гъвкав — той излизаше да тича всяка сутрин преди работа и понякога през уикендите правеше туристически обходи. Сигурно беше способен на доста неща.
От коридора се разнесе скърцане и Ема се задъха от връхлетялата я паника. Ами ако това беше бащата на Сътън? Дочу се ново силно изскърцване, което със сигурност беше причинено от стъпването на крак. Ема преглътна хленча си. Достатъчно се беше страхувала да живее под един покрив с Лоръл, докато смяташе, че тя е убийцата на Сътън. Но господин Мърсър беше два пъти по-едър от нея. Ема нямаше никакъв шанс срещу него.
Дръжката на вратата се размърда. Сърцето й се качи в гърлото. Ема изчака вратата да се отвори и да се удари в дъбовото бюро, но тогава Дрейк излая и дръжката се върна в предишното си положение.
Ема слушаше с разтуптяно сърце как стъпките се отдалечават по коридора. Тя се втренчи в тавана. Лунната светлина озаряваше ситната мрежа от пукнатини, която ограждаше абажура. Тя се зае да ги брои, чудейки се дали изобщо ще успее да заспи.
19.
Едно голямо нещастно семейство
Ема остана така през остатъка от нощта, завита до брадичката. Всяко изскърцване или прошумоляване караше сърцето й да се разтупка. Когато в шест часа чу алармата на часовника на господин Мърсър, последвана от скърцането на стъпалата, когато той слизаше, за да си обуе маратонките, тя се залепи за прозореца и го видя как тича надолу по улицата с лекота и безгрижие. Сякаш не беше убиец. Сякаш не се беше опитал през нощта да влезе в стаята на Ема и може би да убие и нея.
В десет часа Ема вече беше принудена да отиде в банята. Тя неохотно се измъкна от леглото и се затътри до вратата в дъното на коридора, след което я заключи зад себе си. Пусна душа, позволявайки на шумолящата вода да заглуши хлипанията й. Когато най-после успя да се вземе в ръце, тя спря водата и забърса с ръка запотеното огледало. Погледна отражението си и за секунда се престори, че се взира в синьо-лилавите очи на Сътън.
— Имам нужда от теб, Сътън — прошепна тя. Знаеше, че е лудост да разговаря с мъртвата си близначка, но самата тя не се чувстваше психически добре. — Кажи ми какво да правя. Кажи ми как да разгадая убийството ти. Кажи ми как да го улича.
Аз я гледах и си мечтаех да мога да запиша всичките си спомени на дивиди и да ги пусна на полицай Куинлън. Но нямаше как да го направя. Можех само да наблюдавам и да се надявам, че сестра ми няма да свърши като мен.
След като Ема се облече, тя отвори вратата и се озова пред Лоръл, която тъкмо бе вдигнала ръка, за да почука.
— Ето те и теб — каза тя. — Готова ли си за закуска или все още не се чувстваш добре?
Ема се втренчи в сестрата на Сътън. Мускулите й се напрегнаха по навик и тя стисна зъби, но в този момент се усети — Лоръл, всъщност, вече не беше заподозряна. Изведнъж й се прииска да протегне ръце и да прегърне момичето, просто защото то не беше убило Сътън.