Цял ден бащата и бабата на Сътън се бяха държали рязко с нея. Двамата си подхвърляха хапливи забележки, което караше всички останали да се чувстват неудобно. И когато дойде моментът баба Мърсър да си тръгне, двамата с господин Мърсър почти не си говореха. Преди да се качи в колата си, баба прегърна Ема и я притисна към себе си. След това се наведе напред и прошепна:
— Не се забърквай в неприятности.
Ема не знаеше как да разбира предупреждението на бабата на Сътън. Дали тя знаеше какво е причинил синът й на внучката й? Това изглеждаше немислимо. Баба може и да беше твърда като пирон и остра като бодлите на кактус, но не беше убийца.
Ема не спираше да си представя как господин Мърсър блъска Теър с колата на Сътън, а после я изоставя, за да я намерят ченгетата. Дали се беше отървал от нея преди или след като беше убил Сътън? Как точно я беше убил? Къде беше скрил тялото?
Аз се чудех същото нещо. Не спирах да ровя из спомените си за улики, които доказваха, че татко има любовница. Бях ли го виждала да се спотайва наоколо, да се държи странно? Помня, че ми проблесна как двамата вече не сме толкова близки като преди — възможно ли бе това да е причината? Може би бях усетила нещо преди двамата с Теър да се натъкнем на баща ми и онази жена в каньона Сабино. Може би дори се бяхме скарали заради това и после се бяхме отчуждили. Но за мое голямо раздразнение не можех да си спомня нищо конкретно.
Чакълът захрущя под нечии стъпки, но Ема не потрепна. По пътя насам беше пратила есемес на Итън, молейки го да се срещне с нея. Неговата къща и домът на Ниша се намираха само на няколко пресечки оттук. Той седна до нея, хвана я за ръката и погледна към небето.
— Как си? — попита нежно Итън.
— Не съм много добре — призна си Ема.
— Изглеждаш ми изтощена. — Итън затвори очи. — Предполагам, че цяла нощ не си спала?
Ема поклати глава.
— Как бих могла? Стаята му е на няколко крачки от моята. Мисля, че снощи се опита да влезе при мен — каза тя, въртейки копчето на маншета си.
Итън зяпна изненадано.
— Но не е успял?
— Не. Дрейк го спря.
Известно време двамата просто седяха там и мълчаха. В каньона се появи лек ветрец, който издуха косата на Ема от раменете й. Тя погледна към плетеницата от пътечки, които водеха към планината. Денем тук беше много красиво, но сега скалите изглеждаха като надвиснала маса, готова да погълне всеки, който се осмелеше да се изкачи върху нея.
— Не мога да повярвам, че всичко се е случило тук. Не мога да повярвам, че господин Мърсър е блъснал Теър, а след това се е впуснал след дъщеря си — прошепна Ема и се огледа предпазливо, сякаш очакваше всеки момент господин Мърсър да изскочи отнякъде и да се нахвърли върху тях. Но с изключение на една кукувица, която притича през паркинга, двамата бяха съвсем сами. — Нуждая се от истинско доказателство. Но… как да го намеря?
Итън преглътна; имаше вид на болен.
— Не може някъде да няма някоя сигурна улика — отвърна той. — Проучванията, които ти е правил, преди да се свърже с теб. Или може би някой знае какво е направил — онази жена, например, с която е имал връзка. Може да е написал някой уличаващ имейл. Или планира отново да се срещне с нея и така ще успеем да го проследим.
Ема кимна.
— Онази нощ тя е била в каньона. Може би му е помогнала да прикрие следите си? Ако успея да разбера коя е тя, може да се опитам да я накарам да ни сътрудничи. — После се намръщи. — Но как се откриват такива неща?
Итън се замисли за миг.
— Баща ти използва ли Гугъл мейл?
Ема сви рамене.
— Така мисля.
— Може да си е направил календар там. — Итън помоли Ема да му даде телефона на Сътън, логна се в нейния имейл и разгледа календарите, които тя споделяше с останалите от семейство Мърсър. — Ето — каза той, показвайки й екрана. — Баща ти споделя работната си програма с теб и с майка ти. Изглежда в четвъртък следобед е излязъл от кабинета си, за да отиде на конференция.
— И какво? — попита Ема, взирайки се в екрана. — Може наистина да е отишъл на конференция, а не на среща с жена.
— Да, но и в двата случая не е бил в кабинета си — което е идеална възможност да се промъкнеш вътре. Нали не смяташ, че държи някаква уличаваща информация вкъщи?