Ема се поколеба. Никога не се беше замисляла за това.
— Предполагам, че ако човек има тайна любовна връзка, той ще иска да я скрие, нали? — промърмори тя. — Ще дойдеш ли с мен? — Направо откачаше при мисълта да се промъкне сама в кабинета на господин Мърсър.
Итън върна телефона на Ема и поклати огорчено глава.
— Не мога. Тогава ще трябва да водя мама на преглед при лекаря.
Ема прехапа устни; не искаше да се оплаква.
— Добре. Но след това може ли да ти се обадя?
Итън стисна ръката й.
— Разбира се.
— Искаше ми се да стане по-скоро. Не знам как ще издържа до четвъртък — рече тихо Ема.
— Ще се справиш, Ема. Толкова си близо.
Тя затвори очи.
— След като мама ме изостави, всяка нощ си пожелавах да се върне и да ме вземе. Тя обичаше да си играе на търсене на съкровища — каза Ема, припомняйки си малките бележчици, които Беки оставяше под възглавницата й или върху рафтчето за яйца в хладилника. — Мислех си, че ако просто разгадая следите, ще успея отново да я намеря. Щяхме да се преместим в наша собствена къща, да си имаме златист ред ривър и да бъдем истинско семейство. Щяхме да бъдем щастливи. Но досега съм живяла с десетки семейства и нито едно от тях не ми изглеждаше щастливо.
Луната се скри зад облак и за миг всичко потъна в пълна тъмнина.
— Моето семейство определено не е щастливо — промърмори Итън. — Но не мисля, че така ще бъде винаги. В един определен момент трябва да избираш с кого искаш да бъдеш. — Той се прокашля смутено. — Както ние избрахме да бъдем заедно.
Въпреки стреса и умората Ема не се сдържа и се усмихна.
— Ами нека да изберем да останем заедно тук още известно време. Все още не съм готова да се прибера.
Итън се облегна на пейката и я прегърна през раменете.
— Можем да останем толкова, колкото ти се иска.
Часове по-късно Ема лежеше в леглото си и от време на време поглеждаше към бюрото на Сътън, което беше избутала пред вратата. За да се успокои, тя бе започнала да пише списък с нещата, които би искала да прави заедно с Итън, който включваше съставянето на плейлиста с подходящи песни за айпод, и списък с най-романтичните неща, които й беше казвал Итън, който включваше и думите му, че ще я защити от убиеца на Сътън на всяка цена.
Внезапно дочу глас.
— Излез да си поиграем.
Ема се надигна в леглото и се огледа с безумен поглед.
— Излез… — пропя отново гласът. Но това не беше господин Мърсър. И не се чуваше откъм коридора.
Ема отиде до прозореца и дръпна завесата. И там, на предната поляна, под големия дъб, стоеше една жена с гъста тъмна коса и кръгло лице. Ема зяпна от изненада. Това беше майка й. Беки.
Тя беше доста по-бледа, отколкото си я спомняше Ема, кожата й изглеждаше почти призрачна под нощното небе. На китките й виждаха плетени гривни. Изтърканите й дънки бяха подгънати и разкриваха дългите й, слаби голи нозе. Избеляла тениска висеше на слабите й рамене и се развяваше около корема й. На нея се виждаше нечетлив надпис, но тениската определено изглеждаше болезнено позната — Ема знаеше, че я бе виждала и преди.
Аз също. Не можех да се сетя откъде, но познавах тази тениска така, сякаш беше моя — дали не я бях виждала в някой от сънищата на Ема?
— Мамо? — извика Ема. Тя се наведе напред и присви очи, опитвайки се да види по-ясно майка си, но Беки продължаваше да гледа към мократа земя. Ема едва успя да различи лицето й в сумрака.
— Чакай, мамо, идвам! — каза Ема, отвори прозореца на Сътън, хвана се за клона на дървото и се спусна на земята. Краката й потънаха в мократа трева, която навлажни дори нощницата й. Веднага, щом Беки я видя, тя отстъпи назад като уплашено животно.
— Не, мамо, почакай! — извика Ема и тръгна напред. — Искам да поговорим.
— Не искам да говоря. Искам да играем — отвърна Беки с детински глас.
— Моля те? — рече Ема, протягайки ръка. — Искам да ми помогнеш. Искам да ми разясниш всичко.
Беки вдигна глава и срещна погледа й. Очите й бяла ледено, призрачно сини.
— Толкова съжалявам — каза тя. — За всичко, което направих. За това, че те разочаровах. — Тя отметна кичур черна коса от очите си, изцапвайки лицето си с кал, която изглеждаше като белег на челото й. — За това, че те изоставих.
Ема протегна ръце.