— Моля те, прегърни ме — рече умоляващо тя.
Но Беки просто отстъпи назад.
— Наблюдавам те. През цялото време те наблюдавах, Сътън.
Ема примигна.
— Аз не съм Сътън.
Беки вирна брадичката си, сякаш не можеше да повярва на думите на Ема.
— Какво искаш да кажеш?
Ема се опита да я хване за ръцете, но те бяха твърде хлъзгави — сякаш кожата на Беки беше покрита с някаква лигава ледена субстанция.
— Аз съм Ема — каза тя. — Не си ли спомняш?
Беки яростно разтърси глава.
— Намираш се в къщата на Сътън — каза тя, отдръпвайки се от Ема. — Трябва да си Сътън.
Внезапно погледът й се изпълни с гняв. Беки пристъпи напред и посегна да улови ръцете на Ема, но не успя.
— Кажи ми истината! Кажи ми коя си? — Тя посегна отново, като този път успя да одраска кожата на Ема с дългите си нокти. Но щом я докосна, Беки се разпадна на купчина пепел. В далечината някой се изсмя. Приличаше на гърления, баритонов смях на господин Мърсър.
Ема се пробуди внезапно; пижамата на Сътън беше подгизнала от студена пот. Тя се намираше в леглото, далеч от прозореца. Светещите цифри на електронния будилник показваха 2:03 часа. Ема се уви в завивките и се опита да успокои дишането си. Не спираше да разтърква очите си, но въпреки това не можеше да се отърси напълно от картините от съня й. Беки беше толкова наблизо, сякаш се криеше около къщата на Мърсърови с надеждата, че ще зърне дъщеря си.
Това желание — фантазия, че Беки се върти някъде наблизо и я наглежда, че се интересува от живота й, никога не я напускаше — особено в стресиращи моменти. Но това беше глупаво. Беки не се интересуваше от близначките си. Тя беше безразсъдна, егоистична и своенравна. Беше изоставила и двете си момичета, без да се обърне назад.
А сега едната от дъщерите й беше мъртва. А другата живееше с убиеца й.
21.
Блуждаещи съзнания
— И така, имаме голям пробив за партито в петък! — пропя Шарлът, когато в понеделник следобед се тръсна на стола до Ема в училищната библиотека. — Разговарях с мъжа от „Плюш“ и той се съгласи да е нашият бияч. Освен това получих страхотно предложение за ордьоврите от доставчика на храна, който мама използва. Не е ли страхотно?
Ема се опита да се усмихне, макар че беше изненадана от високия тон, на който говореше Шарлът. Не че дежурният библиотекар, колежанин с големи слушалки на ушите, им обръщаше внимание. Читалните в „Холиър“, беше забелязала Ема, почти не се използваха за учене. Дори децата, които четяха, всъщност бяха взели оръфани броеве на „Воуг“ и „Спортс Илюстрейтид“.
— И аз свърших доста неща! — възкликна Габи, придърпвайки си един стол. — Двете с Лили изпратихме поканите през уикенда и като че ли всички са навити. Някои хора ми се сториха доста нервни, тъй като ще се намираме в училищна собственост, но от сигурен източник научих, че Амброуз и останалите от администрацията ще са на онази конференция в Сидона.
— Теренът е чист — потвърди Лили. — Освен това казахме на всички да паркират по-далеч колите си, за да не привличаме внимание.
Шарлът се ухили на Ема.
— Наш собствен бал, спонсориран от „Игра на лъжи“.
— Аха — отвърна неопределено Ема. Тя се пресегна, за да извади телефона на Сътън от чантата си, но вместо това наклони масата. Книгите се изсипаха върху килима. Бутилката й с минерална вода се претърколи под съседната маса. Две момичета веднага скочиха и грабнаха книгите. Някакво момче, което Ема не познаваше, улови бутилката и събра гримовете на Сътън. Всичко се озова обратно в чантата й, без Ема дори да помръдне пръста си.
— Типично — рече Габи и завъртя очи. — Пак сме на върха, след като всички научиха за тайния бал и искат да бъдат поканени.
— Нещо притеснява ли те, Сътън? — попита загрижено Шарлът.
— Разбира се, че не — отвърна бързо Ема, макар да знаеше, че лъжата веднага ще бъде усетена. Цял ден си беше мислила за господин Мърсър, прехвърляйки всички подробности от случая в ума си.
— Така, поканих обичайните хора, плюс група ученици от училищния вестник, ученическия съвет, модния клуб и екипът, който прави годишника — докладва Габи, приглаждайки плисираната си, карирана пола. — Лили изпрати покани на второкурсниците и онези, които са предпоследна година, както и на няколко първокурсници. Гледаме да ограничим кръга, за да не ни спипат. Подлата четворка адски ще се вбесят — тях ги няма в списъка.