— Но няма да им пречим твърде усилено да ни се натресат, нали? — попита Шарлът.
— Аха. — Лили пишеше нещо на телефона си. — И тогава ще ги спипаме.
Шарлът погледна към Ема.
— Как се справя Итън с онзи запис? Идеята ти да го прожектираме на стената адски ми харесва.
— Мисля, че скоро ще го имаме — отвърна Ема. Всъщност нямаше представа как се справя Итън — записът не беше сред най-големите им приоритети.
Остатъка от предишната нощ бяха прекарали в мълчание, хванати за ръце и взрени в звездите, докато накрая Ема не се принуди да се прибере в дома на Мърсърови.
Момичето поклати глава. Господин Мърсър определено беше добър актьор — държеше се така, сякаш нямаше представа къде се е намирала колата на Сътън, преструваше се, че вярва на историята й, че е при Мадлин. Играеше перфектно ролята на любящ, макар и понякога строг баща. Възможно ли бе да е свикнал да лъже, да прикрива тайни? Възможно ли бе да има престъпно минало?
Тя си спомни за думите на баба Мърсър, че години наред са живели в Калифорния, преди внезапно да се преместят в Тусон, малко след като са осиновили Сътън. Може би там е имал криминално досие. Все пак хората не стават убийци просто ей така. Четвъртък, когато щеше да претърси кабинета на господин Мърсър, й се струваше толкова далеч. Може би ако преровеше миналото на господин Мърсър, тя щеше да открие предишни инциденти, които да й помогнат да докаже склонността му към насилие.
Склонност към насилие. Не можех да го възприема. Баща ми беше ли проявявал насилие преди онази нощ? Само да можех да си спомня.
— Земята вика Сътън — рече Габи, размахвайки ръце пред лицето на Ема. — Чуваш ли ме изобщо какво говоря?
Ема се обърна към тях и видя, че Габи, Лили и Шарлът я гледат озадачено. Тя се зачуди колко дълго се е отнесла. Отметна косата си през рамо и изпъна гръб.
— Абсолютно — излъга тя.
В този момент се разнесе пронизителният звук на звънеца. Всички се надигнаха от местата си и тръгнаха към вратата, като бъбреха ентусиазирано, тъй като това беше последният час за деня. Край тротоара чакаха автобусите. На изхода вече беше започнала да се образува верига от автомобили.
Мадлин ги чакаше в коридора, облякла палтото си. Шарлът бързо ги осведоми за намерението да съгласуват облеклата си.
Очите на Мадлин грейнаха.
— Ооо, пазаруване! Искате ли да отидем утре, когато приключите с тренировката?
Всички закимаха. Шарлът се обърна към Ема.
— Предполагам, че ще съобщим на Лоръл по време на тренировката.
Мадлин се намръщи.
— Не знам дали трябва да я включваме — тя ми изглежда твърде ангажирана с брат ми, за да ни помогне да осъществим плана. Мисля, че дори трябва да я лишим от привилегиите й в клуба „Игра на лъжи“.
— Това е малко прекалено, Мадс — рече Шарлът с успокояващ тон и пристъпи от крак на крак. — Нали, Сътън?
Ема бързо кимна. Сега, когато Лоръл вече не беше заподозряна, тя виждаше нещата в реалното им състояние: момиче, което си пада здраво по най-добрия й приятел. Лоръл искаше да прекарва колкото се може повече време с Теър, за да успее да го спечели — или за да го държи настрани от по-голямата си сестра.
Мадлин сви рамене, завъртя се на токчетата си и закрачи в обратната посока. Лили и Габи я последваха, без да спират да пишат на телефоните си. Шарлът хвана Ема за ръката и я поведе по коридора.
— Притеснява ли те нещо? — попита тихо тя.
Ема махна ластика от косата й и я остави да се разпилее по раменете й.
— Добре съм — отвърна тя. — Предполагам, че напоследък стресът ми идва в повече. — Макар че не можеше да разкаже на Шарлът какво точно става, тя се почувства добре, когато призна, че нещо не е наред.
— Мога ли да те питам нещо? — рече Шарлът, докато заобикаляха група момичета, които гледаха нещо на телефоните си. Ема дочу думите покана и таен бал. — На партито на баща ти не получи хранително отравяне, нали?
Ема рязко врътна глава. Отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук.
— Някой каза, че те е видял навън с Теър — промърмори Шарлът през стиснатите си устни.
Ема започна да се изкачва по стълбите с пламнали бузи.
— Казаха, че сте се държали за ръцете — продължи Шарлът. — И че си изглеждала много разстроена.
Ема я погледна през рамо.
— Кой ти го каза това?
Шарлът спря на площадката между етажите и пропусна няколко ученици да минат покрай нея. После сведе поглед.